Тогава бях млада учителка. изстрелях се до родилното направо от час. Усетих, че нещо не е наред и извиках линейка. Защо не бях излязла по майчинство? Исках да завърша учебната година, но през това време дъщеря ми реши да се роди.
Дъщеря ми се роди силна и здрава. Бях сама в стаята. Имах достатъчно време да си събера мислите и да не слушам чужди празни приказки.
И тогава едно 19-годишно момиче се премести при мен.
Тя роди на обяд. Раждането беше много тежко, тъй като родилката беше видимо изтощена. Доведоха я едва на следващия ден. По това време дори не се познавахме, защото тя постоянно спеше.
По-късно разбрах, че съквартирантката ми се казва Диана. Бебето се родило голямо, а самата тя беше мъничка, така че горкото момиче е страдало много. Когато Диана дойде на себе си, си поговорихме за бременността и майчинството.
Когато дойде време за изписване, Диана погледна сина си и се разплака. Мислех, че така се проявява следродилната депресия, не нещо ме притесняваше.
Тогава разбрах, че причината е друга, и започнах да я разпитвам какво се случва. Момичето дори не искаше да вдигне очи и да ме погледне.
Главният лекар постоянно викаше Диана при себе си. И тогава една от сестрите ми каза поверително, че майката е решила да се откаже от сина си.
От нея разбрах, че Диана е от богато семейство. Родителите й са много важни хора в нашия град. Те сами решили съдбата на дъщеря си. И това бъдеще не включвало да бъде одумвана от всички самотна майка.
Знаех със сигурност, че самата Диана не иска това. Обикновено не се намесвам в живота на другите, но тук разбрах, че трябва да предприема нещо.
Реших да поговоря с нея откровено. Както се оказа, тя била влюбена в млад мъж. Изглеждало, че нещата вървят към сватба, но мъжът, след като научил за бременността, избягал. Родителите изпаднали в паника, защото дъщеря им била решила да роди.
Обясних на Диана, че тя трябва да направи избора, защото това е нейното дете. Тя трябва да направи този труден избор, но ако се откаже от детето си, ще съжалява до края на живота си.
Не знаех какво решение е взела, защото ме изписаха по-рано. Но само преди няколко месеца случайно се засякохме с нея в парка.
Диана играеше със сина си на детската площадка. Разбира се, тя трябвало да преживее много, но с течение на времето родителите й имекнали – и сега всичко е наред с нея. Живее щастливо със своето сладко хлапе.
