На 7 декември отбелязваме годишнина от рождението на големия български поет Никола Вапцаров. Неговата хуманна и социална лирика се чете и до днес, а минути преди да бъде разстрелян поетът пише най-красивите си думи…
Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември стар стил) 1909 г. Банско, тогава все още в пределите на Османската империя. Баща му е войводата на ВМРО Йонко Вапцаров.
През 1942 г. поетът с леви убеждения е арестуван за организиране на подривна дейност срещу установения държавен ред по време на война.
На 23 юли, едва на 32 години, той е осъден на смърт, като изпълнението на присъдата трябва да се състои още същия ден…
„Понякога ще идвам във съня ти…“
Минути преди разстрела Вапцаров написва в килията си истински шедьовър на любовната лирика. Стихотворението „Прощално“, посветено на любимата му Бойка, остава до днес като един от най-големите шедьоври на българската любовна лирика.
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.
Трудно ни е да си представим как човек изправен пред дулото на смъртта, осъзнаващ, че е на края на дните си, успява да напише подобни безсмъртни строфи. Нещата не опират само до поетичен талант, а до завиден дух, за да съумееш да се абстрахираш от всичко и да излееш душата си по такъв гениален начин, да направиш толкова възвишено признание в любов…
Вапцаровите думи надмогват смъртта, в „Прощално“ тя е само преход между този свят и отвъдния, а сънят ще продължи да свързва влюбените. Раздялата им не е необратима, лирическият герой ще се завръща и завръща в съня й. Ккаво тук значи някаква си смърт…
За да усетите силата на „Прощално“, ви представяме рецитиране на стиховете в изпълнение на актьора Владо Пенев.
