Преди две години почина бившият ми съпруг. С него изобщо не общувахме от няколко години, а месец преди смъртта му той ми се обади и ми каза, че му липсвам и иска да се срещнем. Не посмях да отида на тази среща и приключих диалога с него.
Месец по-късно сънувах странен сън. Вървя по улицата и виждам мъжа ми да върви към мен в далечината, целият облечен в бяло (тениска, панталони, обувки) и до него мъж, по-възрастен от него.
И съпругът ми разказва нещо на този човек. Когато го видях, реших да пресека от другата страна на улицата, за да не ме забележи. Стоях и ги гледах как си отиват, те не ме забелязаха и се отдалечиха.
Помислих си: „Добре, че не ме видя!“
В този момент се събудих, взех телефона и видях, че около час преди да се събудя, Олег (това беше името на съпруга ми) се опитал да ми се обади няколко пъти (пристигнаха съобщения).
Сякаш ме заляха с вряла вода в този момент! Чувствах такова вълнение…
Струваше ми, че той всеки момент ще дойде, ще почука на вратата. Общо взето това чувство ме държа до обяд.
Към 12 часа следобед ми се обади жената на брат му (те живеят в друг град). Знаех, че тя няма да ми се обади просто така, без причина. Вдигнах телефона и тя веднага ми зададе въпрос:
– Добре ли си???
И тогава пак ме заляха с вряла вода. Казах:
– Да, всичко е наред.
И тогава тя ми съобщи, че Олег се е самоубил.
В този момент земята изчезна изпод краката ми! Слушах я в мъгла и пред очите ми беше онзи мой сън.
По-късно от телефонните обаждания и от думите на следователя разбрах, че съм сънувала точно в момента, в който той си е причинил това.
Това съвпадение ли е или може би съм се заблудила? И най-интересното е, че този ден, когато си легнах вечерта (всичките ми приятели вече спяха), усетих някакво много леко докосване, сякаш някой ме беше погалил много нежно.
А когато наближиха 40-те дни след смъртта му това чувство се повтори отново, само че този път бяха будна и в този момент бях сам вкъщи.
