Животът си мина и на стари години се оказах никому ненужна.
През годините, не знам защо, децата ми винаги трудно се разбираха с мен и когато се разведох с мъжа ми, те взеха неговата страна. По-скоро мъжът ми ме напусна. Класика – заради по-млада.
Съпругът ми беше влиятелен човек, директор на голямо предприятие и, разбира се, беше по-изгодно да подкрепят него. А аз? Останах сама, одумваната от всички зарязана жена.
Минаха години и децата почти спряха да се сещат за мен. О т общи приятелиНаучих как са се забавлявали с баща си и младата му жена. Много ме заболя. Те отидоха заедно на почивка, а аз останах сама.
За да се разсея, заминах да работя в Германия. Работих усилено, но също така се забавлявах, когато беше възможно. Спечелих достатъчно, за да ремонтирам апартамента си, да си купя нови уреди и да отделя малко пари за старините си.
Междувременно децата успяха да създадат свои семейства. Но тогава ги очакваха неприятни новини: бившият ми съпруг почина от инфаркт.
Оказа се, че е оставил цялото си състояние на младата си съпруга, която дори нямаше деца от него. Синът ми и дъщеря ми останаха без нищо.
Изведнъж се сетиха за мен и започнаха да идват на гости, да носят малки подаръци. Приех посещенията им, но разбрах, че преследват своите цели.
Днес вече съм на 72 години. Здрава съм, чувствам се добре и нямам нужда от помощ. Но наскоро дъщеря ми започна да намеква, че е време да помисля за бъдещето.
Наскоро пък при мен дойде моята внучка, която вече имаше сериозен приятел.
— Не ти ли е скучно сама тук? — попита тя.
— Не, тук се чувствам много удобно.
— Но апартаментът е толкова голям. Сигурно ти е трудно да го почистваш. Може би приятелят ми и аз трябва да се преместим при теб? Ще ти бъде по-забавно и по-лесно за нас – няма да плащаме наем.
— А кой ти е казал, че няма да плащате? — отговорих. — Ще ти направя добра отстъпка, 250 евро на месец плюс сметките ще са достатъчни.
Внучката се смути. Тя явно очакваше, че ще се премести при мен и после ще им оставя апартамента. Но отдавна реших, че нито синът ми, нито дъщеря ми ще наследят имота ми.
Направих завещание, в което пишеше, че след смъртта ми апартаментът ще бъде продаден и парите ще бъдат преведени във фонд за подпомагане на болни деца.
Тогава дъщеря ми се обади и попита защо съм толкова студен акъм внучката си. Синът ми също дойде селед нея и намекна, че е готов да се грижи за мен. Но аз нямам нужда от цялата тази „любов“.
Ако бяхте на мое място, как щяхте да постъпите?
