Реших да взема майка ми при мен за постоянно, защото тя вече губи почва под краката си. Това не беше съзнателно решение – направих го изведнъж. Реших всичко за един ден.
Мама дойде при мен с един пакет. Имаше бельо, чехли и халат. А! И друга калъфка. Не знам защо е решила да я вземе със себе си.
От тогава тя живее при нас. Изглежда възрастна жена, но е немощна като малко дете.
Разхожда се бавно из апартамента, надигайки набръчкания си червен чорапогащник и вдига странно крака си, когато прекрачва прага. Когато се сблъска с котката ни, тя й изпраща своята усмивка и я гощава с нещо вкусно.
Понякога вижда невидими, несъществуващи животни. Разказвала ми е за това повече от веднъж. Мама е много стеснителна и често спи. Когато синът ми й дава бонбон, тя го взима и го изяжда като хамстер.
Страх я е да изпусне дори троха. А майка ми пази брачната си халка като талисман. Пръстите й доста отслабнаха и постоянно пада, та от време на време опипва дали си е на мястото.
Гледам я и не разбирам кога успя да остарее. Тя беше жена в разцвета на силите си, а след това изведнъж стана напълно слаба. Сега тя е като мое бебе. Слуша ме във всичко и ми вярва. Тя обича, когато съм вкъщи, затова се опитвам да прекарвам уикенда с нея. В такива дни тя винаги приготвя своята прословута баница, за да зарадва всички нас.
Какви емоции възникват в мен в този момент? Изпитвам невъобразим страх и ужас. Страх ме е да разбера, че майка ми, весела и независима жена, която сама отгледа децата си, изведнъж стана съвсем различна.
Да, тя е на 80 години. По принцип това е нормално. Нещо повече, продължителната самоизолация се е отразила на психиката й – сега се страхува да остане сама.
Много обичам своята майка и моля Бог само за едно нещо – само майка ми да живее по-дълго.
Въпреки всички трудности, аз я съжалявам и се отнасям към нея с трепет. Много искам тя да изживее щастливо последните си години и да си тръгне без болка, така че ще положа всички усилия за това.
Разбира се, тъжно е, че на стари години майка ми се превърна в малко дете, което има нужда от всякакви грижи, но такъв е животът. Спокойна съм, че майка ми е до мен.
И ти благодаря, че ми даде живот.
