Сестра ми Таня винаги. Всички я съжаляваха: тя беше най-малката, крехка и болнава. Според мен това я разглези.
Докато аз учех усилено, за да напредна в живота, сестра ми само се оплакваше. Когато влязох в университета, казах на майка ми, че трябва да се направи нещо с Таня.
– Тя изобщо не е приспособена към живота. Не може да продължава така.
– Нали знаеш, че нашата Таня е различна. Тя е крехка и има нужда от подкрепа – отговори майка ми.
Видимо гласът ми не се чуваше…
Впоследствие заминах за Германия на стаж и там си намерих работа. Таня не влезе в нито един университет и продължи да живее на гърба на майка ни.
Върнах се в България, заех ръководна позиция в добра компания и си купих апартамент в центъра на града. Вярно, малък, стар, с нужда от ремонт, но уютен. Сестра ми не беше доволна от това – тя беше възмутена, че имам собствено жилище.
В крайна сметка мама убеди баба да прехвърли апартамента си на Таня. На мен само обясниха, че аз вече съм имала апартамент, а Таня не. Дори не се опитах да споря, макар да бе несправедливо.
Минаха години. Баба почина и сестра ми спокойно се премести в наследения дом. Но и това не я устройваше.
– Не може да се живее там, апартаментът е ужасен, смърди. И за да стигна до центъра, трябва да сменям два автобуса – оплака се Таня.
„Намери си работа и постепенно направи ремонт“, предложих аз.
– Ти знаеш ли колко взимат майсторите? Това е просто кошмар!
И тази опция не й хареса. Няколко месеца по-късно Таня ми дойде на гости. Дотогава бях завършила ремонта и купих нови мебели.
– Тук е като в списание! – възхити се сестра ми.
– Работих усилено, за да постигна това –отговорих аз.
– Знаеш ли, и аз спестих малко, искам да започна ремонт. Мога ли да остана при теб за един месец? Просто сега са празници, а и е удобно да си в центъра.
— Разбира се, остани — съгласих се аз.
Радвах се, че сестра ми най-накрая се е осъзнала и е взела да пести за ремонт. Но още в първите дни ми направи впечатление: тя имаше съмнително много пари. Таня се хранеше всеки ден по ресторанти и си купуваше скъпи дрехи. Не издържах и попитах майка ми:
— Слушай, Таня да няма богато гадже? Откъде идват тези пари?
– Продала е апартамента. Но я наблюдавай да не похарчи всичко, иначе ще иска да си купи жилище и няма да има достатъчно пари.
– Как така го е продала? Нали щеше да прави ремонт?
– Какъв ремонт? Иска да си купи апартамент в центъра и очаква да й помогнеш.
Едва не паднах. Когато се прибрах, вдигнах скандал на сестра си.
– Какво си мислиш, че правиш? Кога щеше да ми кажеш истината?
– Не можех да живея при тези условия. И ми писна да съм без пари.
– Събирай си нещата. Няма да живееш тук.
– Ти сериозно ли? Ще изгониш собствената си сестра преди празниците?
– Точно така. Купи си апартамент преди да си похарчила всичко.
Обидената ми сестра започна да опакова нещата си. Обади се на майка ни и се оплака от мен. Сега никой не говори с мен. Роднините дори не ме канят на гости.
Това справедливо ли е? Таня получи апартамента на безценица, но не го цени. А аз работя ден и нощ, и все трябва да търпя глупостите й.
Вие какво бихте направили на мое място?
