Това се случи преди десет години. Днес, на празничната трапеза, аз и съпругата ми дори не можем да си представим света си без нашата Ана, която сега празнува своето пълнолетие.
… В онзи ден бях в кварталния супермаркет. Бързах да се прибера, а жената пред мен не можеше да плати на касата. Пребърка всичките си джобове, търсейки необходимата сума, а момиченце на около седем-осем години я дърпаше за ръката и я молеше да й позволи да отхапе една кифла.
Жената беше нервна, развика се на дъщеря си, накрая плати, откъсна на детето половин кифла и й каза да я изчака. И отиде някъде
Нещо ми подсказа, че майката няма да се върне скоро. Не знаех какво да правя.Момичето тихо плачеше и гладно. поглъщаше кифличката; Приближих се до момиченцето и го попитах къде е отишла майка му и кога ще се върне.
Това, което чух, ме шокира:
— Не знам… Може би утре…
— А ти къде ще спиш?
Момичето ме погледна:
— Ще отида при чичо Саша, той днес пази строежа…
Обадих се в полицията и обясних ситуацията. Ани, така се казваше малката ми приятелка, я прибраха временно в приют, докато се запознаят с подробностите около майка й.
Когато се прибрах, разказах на жена ми за случилото се. Тя, като мен, беше поразена от отношението на тази жена към детето й и на следващия ден заедно разпитахме за бъдещата съдба на Ани.
Както подозирах, майка й просто я бе изоставила. Коя е тя и къде да я търси, никой нямаше ни най-малка представа. Издирването не даде резултат, дежурният каза, че най-вероятно майката целенасочено е дошла в нашия град, за да се отърве от дъщеря си.
Търсенето все още не бе приключило и Ани бе изпратена в дом за деца.
През уикендите водехме момичето у нас. Първоначално тя беше доста резервирана, но след няколко месеца изведнъж попита съпругата ми:
— Ти сега ще бъдеш ли новата ми мама?
Съпругата ми прегърна момичето и сдържайки сълзите й каза в ухото:
— Разбира се, че ще бъда, стига да искаш…
Ани се сгуши и помоли да не я водим повече в дома. Опитахме се да убедим управителката, но тя не можеше да предприеме такава стъпка, без да формализира настойничеството или осиновяването.
Трябваше да потърся помощта на един от моите влиятелни приятели. Навремето му бях помогнал и той не забрави за това, дори след като стигна до сериозни лостове на власт.
Едно обаждане реши всичко и седмица по-късно Ани вече беше при нас. В същото време подадохме документи за осиновяване. Моят приятел помогна за ускоряване на процеса.
Бог не ни даде наши деца, но нашата Ани ни е като родна, сякаш жена ми я е родила. Мила и внимателна, тя винаги усещаше любовта ни към нея с детското си сърце и ни отвръщаше със същото.
И ето ни днес. Празничната маса е готова. А в центъра й е нашата осемнадесетгодишна красива дъщеря. Очите й отново греят. Нейните очи винаги са били най-красивите – огромни сини огледала, които винаги са отразявали хубавите емоции, които изживяваше всеки ден, откакто съдбата я прати при нас…
