Дори не знам дали да наричам майка жената, която ме е родила. Майка не те прави само да родиш дете? Моята майка се е държала като кукувица – изхвърлила ме е от гнездото и изчезнала.
Тя ми посветила само три дни. Когато събрала сила след раждането, затръшнала вратата и изчезнала. Баба ми ме отгледа сама.
Времената били трудни, но тя положи всички усилия да ме изправи на крака. Дълги години се държах за полата на баба ми и се страхувах да я пусна.
Струваше ми се, че може да ме остави някъде. Не знам откъде идва този страх. Цял живот живеех в страх, че мога да бъда изоставена от най-близктие си отново.
Често чувах фрази в разговорите между възрастните в нашия блок: „може би ще се върне, трудно е за една баба да отгледа момиче“. Затова се страхувах да остана без баба си.
Една топла лятна вечер обаче…
Втората среща с майка ми беше много странна. Бях на 6 години. Тя ме събуди и ми каза да слушам баба ми, иначе старата жена щяла да ме изгони от къщи. На сутринта майка ми вече я нямаше.
Това буквално беше като сън.
Бях парализирана от страх. Страхувах се да не направя нещо лошо, за да не загубя дома си. Глупавите мисли не излизаха от главата ми.
Чаках инструкциите на баба ми и ги следвах безпрекословно. Тя не ме изгони, дори когато счупих любимата й чиния. Баба се пошегува, че скоро ще ядем от зелеви листа и се усмихна. Ами думите на мама?
Баба беше много мъдра жена. Тя обичаше реда и дисциплината. Взискателна, но любящ. Смела, общителна, с добро сърце.
Тя беше истински боец. Никой не ме обичаше така, както ме обичаше баба ми.
Исках да нарека някого „мамо“, но собствената ми майка я нямаше. Не беше до мен, когато за първи път си нараних коляното, когато бях болна, когато съучениците ми ме тормозеха. Тя не знаеше, че завърших училище със златен медал и влязох в университет с пълно отличие.
Но пък взе, че дойде на сватбата ми. Не я изгоних.
Аз бях едно нищо за нея. Просто един епизод. Плод на любовта, която съсипа живота й. Но имаше хора, които ме оцениха. Бабината мъдрост стана пътеводител за мен.
Тя ми споделяше тайните си, винаги ме подкрепяше и знаех, че винаги ще ме приеме в дома си, независимо от обстоятелствата.
Тя ме научи да разбирам животните, да слушам вятъра и рибите. Тя ме научи да обичам и да се освобождавам от обидите.
Благодарение на нея моята мечта се сбъдна!
Днес имам голямо и силно семейство. Имам съпруг, деца и внуци. В дома ми винаги звучи детски смях. Всички сме заедно във всичко. Стоим плътно един до друг.
Баба ми почина отдавна, но все още усещам нейното присъствие. Тя възпита в мен правилните ценности, които мога да предам на децата си. Благодарна съм й, че замести собствената ми майка.