Когато съм бил още в детската градина, баща ми заминал да работи в чужбина.
Липсвал ми е много, защото съм бил свикнал винаги да е там на толкова млада възраст, все пак едно момче има нужда от баща повече отвсякога.
Един ден обаче той се прибра и аз бях много щастлив. Радостта ми се превърна в тъга, когато баща ми каза, че той и майка ми вече не могат да бъдат заедно. Тогава обеща, че каквото и да става, винаги ще бъде мой баща.
В чужбина той намерил друга жена и каза на майка ми, че иска да се разведе с нея. Обаче не ме забрави, изпращаше ми пари и сладкиши.
Баща ми не веднъж е казвал, че когато стана възрастен и ако искам, мога да отида при него, за да получа образование в чужбина.
С течение на времето обаче започна да забравя за мен: обаждаше ми се все по-рядко, преводите му ставаха по-оскъдни, а след това той напълно забрави за мен.
Аз също не му напомнях за себе си и не го притеснявах. За какво да го правя? Той не се нуждаеше от мен. Тогава и аз нямах нужда от него.
Имах прекрасно детство, майка ми ми даде най-доброто и въпреки факта, че работеше много, прекарваше цялото си свободно време с мен.
Впоследствие майка ми се омъжи втори път и чичо Михаил замести баща ми. Радвам се, че това се случи. Той беше по-добър баща от моя биологичен.
Благодарение на майка ми и новия ми баща израснах като щастлив и добър човек. Не отидох в чужбина да уча, учих тук, получих добро образование и работя работа, която обичам.
Впоследствие се запознах с бъдещата си съпруга и вече се готвехме за сватба.
През цялото това време нямаше нито вест от баща ми. Дори се зарадвах на това, защото ако се беше появил отново в живота ми, тогава пак щях да се надявам на нещо и пак щеше да ме боли, ако изчезне, както винаги става.
Наскоро обаче биологичният ми баща напомни за себе си. Не знам откъде знаеше, че ще се женя. Явно искаше да го поканя на сватбата си. Нямал търпение!
Разбира се, го отрязах.
Че какъв ми е той на мен? Той никога не е бил до мен във важни моменти от живота ми и в такъв съдбовен ден също не искам да го виждам близо до себе си.
Да го поканя на сватбата си бе прекалено голяма чест за човек, който вече ми е станал непознат.
За мен е важно, че любимите ми хора, които винаги бяха с мен, ще присъстват. За другите ми е все тая.