„Мълчах 17 години за това, което видях в задгробния свят“

силует в гора
Изображение от freepik

– До момента, в който преживях клинична смърт, не приемах насериозно всички приказки за задгробен живот. Смятах ги за опиум за вярващите. Изобщо и не мислех за смъртта. Бях увлечен от работата си и не обръщах внимание на болестите си, които растяха като снежна топка. Имах проблеми със сърцето и страдах от бронхит. Един ден, по време на силен пристъп на кашлица, сърцето ми спря. Миг преди това имах време да осъзная, че животът ми е свършил.

Това е посланието, което ученият и дизайнер Владимир Ефремов отправя към участниците в Международния конгрес по физика през 2000 г. Този човек участва в изстрелването на първите изкуствени спътници на Земята, както и в ракетите, доставили вимпела (б.р. – вид знаме) на СССР на Луната.

През 1983 г. ученият преживява клинична смърт. Владимир Ефремов казва: „Седемнадесет години мълчах за това, което видях в отвъдното.“

Ученият обяснява мълчанието си с това, че да говори за своите преживявания е трудна задача за него. Защото това, което ученият е срещнал от другата страна, няма съответствие в нашия свят. Освен това признанието можело да се отрази на научната му репутация. Затова едва през 2000 г. той се опитва да обясни какво му се е случило.

„Не очаквах да се върна.“

В другия свят

‘На 12 март 1983 г. по време на пристъп на кашлица ми стана трудно да дишам. И когато разбрах, че не мога да си поема повече въздух, осъзнах, че това е краят. Мислех, че всеки момент сетният дъх ще напусне дробовете ми и ще загубя съзнание завинаги и всичко ще свърши за мен. Но вместо това изведнъж почувствах невероятна лекота“, казва Владимир Ефремов.

Веднага след това ученият се озовал летящ в някакъв тръбоподобен обект. Владимир Ефремов отбелязал, че това усещане за полет вече му е познато. Много пъти го е преживявал в сънищата си.

Именно в сънищата си ученият прави първите си опити да контролира това състояние на полет. Осъзнавайки, че спи, в условия на нулева гравитация той изпълнявал различни упражнения. Тези обучения позволили на учения да не се обърква, когато усетил състоянието на полет по време на клинична смърт.

– Когато разбрах, че летя през тръба, веднага по навик започнах да контролирам движенията си. Реших да спра полета си, защото не разбирах къде отивам и защо. Първо трябваше да оценя свойствата на света, в който се озовах, и едва след това да взема някакво решение. Разбрах, че продължавам да съществувам, защото продължавах да мисля и наблюдавам. Оглеждайки се, забелязах около себе си структури, които според нашите разбирания можеха да се нарекат пейзаж, само че тук беше нагънат във формата на тръба, споделя изводите си Владимир Ефремов.

Ученият забелязал и промени в съзнанието си. Той внезапно открил, че може да проникне в същността на всички неща и явления. Отговорът на всеки въпрос, който задавал, идвал при него моментално, без никакви усилия.

Първоначално ученият смята, че тези отговори са естествен резултат от собствените му разсъждения. Но после открил, че познанията му за явленията са станали много по-широки, отколкото са били на Земята.

Ученият си спомнил своя земен живот и проблемите, които останали нерешени. Например счупен телевизор. Само при мисълта за това Владимир Ефремов веднага видял всеки детайл от това устройство пред себе си. Ученият успял да определи, че транзисторът в неговия телевизор е повреден.

„И въпреки че не очаквах да се върна, исках да реша други земни проблеми. Близо две години нашето конструкторско бюро не можа да реши нито един технически проблем. Беше свързано с крилатите ракети. Сега оставаше само да си представя дизайна им и решението идваше от само себе си“, отбелязва ученият.

„Някой, чието присъствие усещах“

Озовавайки се извън пределите на земния живот, Владимир Ефремов първоначално вярва, че пътува през „тръбата“ в пълна самота. Но скоро ученият усетил нечие ненатрапчиво присъствие, което не предизвикало страх у учения. Той разбрал, че този някой присъства до него от самото начало на пътуването му.

„Би било глупаво да мисля, че съм единственият тук извън тялото си. Този някой, чието присъствие усетих, очевидно беше някаква извънтелесна информационна структура. Постепенно взаимодействието с тази структура започна да се възприема от мен като функциониране на два субекта. Единият от тях беше лидерът, а другият – последователят. По-късно разбрах, че възможностите на този водещ предмет са неограничени. Той знае всичко, той е вездесъщ и всемогъщ. Разбрах, че именно Той е дал отговори на всичките ми въпроси“, отбелязва Владимир Ефремов.

Ученият бил толкова пленен от случващото се, че посрещнал принудителното си завръщане към земния живот със съпротива. Ефремов се възмутил, че не му позволилида завърши изследването си.

По-късно ученият бил информиран, че е бил в безсъзнание не повече от седем минути, въпреки че му се струваше, че пътуването му е продължило около час.

След завръщането си Владимир Ефремов успял да реши всички проблеми, отговорите на които получил от другата страна на живота.

Ученият прекарва много години в опити да разбере какво се е случило. Анализирайки своето пътуване,той разбрал много за структурата на нашия живот.

Според него светът, който е посетил и светът, в който се е върнал, са фундаментално информационни, тъй като всички обекти в тези светове имат информационно определени свойства. Отвъдният и земният свят са в постоянно взаимодействие и заедно образуват глобална информационна система.

Ученият казва, че тази идея не противоречи на библейските текстове. Например в известната фраза „в началото беше Словото“, според Владимир Ефремов, „слово“ се отнася до определена обща информационна основа.

Състоянието, което изпитал, докато бил в тръбата, не можел да се сравни по радост с нищо земно. Дори младежката любов е нищо в сравнение с тези чувства.

По време на пътуването си той почувствал, че нещо му пречи да „продължи напред“ по-нататък. Някой го вади като растение от земята. Всичко започнало да се върти около него и той видял бледата си сестра. На лицето й било изписан ужас, а лицето на учения изразявало възхищение.

Той казал на семейството си, че вече не се страхува от смъртта, защото тя е врата към друг свят.

Advertisement