Познавам Светлана от много години, работихме заедно, бяхме семейни приятели. Така че всичките й житейски успехи и трагедии се случиха пред очите ми.
Но все още не мога да повярвам какво се случи не толкова отдавна. Синът й я предаде. Любимият, единствен, желан. Талантливото, умно, мило, както винаги ми се струваше, дете се оказа чудовище по отношение на собствената си майка.
Сега можете да спорите дълго време какво е направила погрешно: в даден момент й липсваше синът й, беше твърде лековерна, направи редица юридически грешки. Може би. Но фактът остава – жената остана без нищо на възраст, когато е трудно, а и е почти невъзможно да започне всичко отначало.
Прочетете и помислете, може би тази история ще ви спаси от трудни изпитания.
Съдбата на Светлана не беше, както се казва, безоблачна. Тя се омъжи след дипломирането си за мъж с 5 години по-голям от нея. Бори се 7 години с безплодие. Премина през всички видове лечение със съпруга си и накрая забременя, когато вече нямаше надежда. Съпругът беше щастлив, момчето се роди много силно, почти никога не боледуваше дори в детството.
Разбира се, детето израсна в любов и грижа. Не мога да кажа, че Светлана беше майка квачка, не, тя просто даде свобода на детето, разбираше и приемаше всяко негово решение, насърчаваше свободното мислене.
И интересното е, че тя никога не е крещяла на сина си. Винаги се шегувах: преподавай майсторски клас, как го правиш – да не си хабиш нервите.
Тогава се случи разводът. Причината е най-баналната – възрастният мъж хлътнал по младо момиче. Синът на Светлана за първи път от 13 години беше хоспитализиран със силна невроза. Момчето прие много тежко ситуацията.
Но после всичко някак се успокои. Голям апартамент беше разделен на две. Таткото често идваше при сина си, забавлявахе се заедно, ловяха риба. Като цяло момчето се върна към нормалността.
Но след това понесе нов удар – бащата почина, от сърце. И момчето отново изпадна в депресия – много обичаше баща си.
Може би точно в този момент Светлана трябваше да се откаже от всичко и да се погрижи за емоционалното състояние на сина си. Но тя реши, че той вече е достатъчно голям, по това време на 17 или 18 години, не помня, и той може да се справи сам, а за нея е по-добре да не се намесва.
Нейният стил на родителство беше да помага, но първо да остави детето да използва собствените си резерви за възстановяване. Струваше й се, че така той по-лесно ще оцелее в обществото.
Сега, поглеждайки назад, Светлана разбира, че точно в този момент синът й започна да се отдалечава от нея. Но дори и да е така, това наистина ли е причина да се сърди на майка си и да й отмъщава толкова яростно по-късно.
Добре, да минем по същество: как стана така, че възрастна жена остана без кола, без дом. Не си мислете, че всичко се случи наведнъж.
Нищо, както се казва, не предвещава;п проблеми. Напротив, всичко започнало щастливо. Светлана се запозна с мъж в интернет, на нейната възраст. По произход е грък, но от 30 години живее в Холандия. Там той има малък бизнес, хубав апартамент и други облаги.
И по някакъв начин си кореспондираха четири месеца, след което той взе и дойде на лична среща. Той наистина харесваше Света и беше взаимно.
А сега какво да прави: или той е тук, или тя е там. Разбира се, избраха втория вариант. Освен това синът си доведе булка. Идеалният вариант бе майката да замине с отвъдморския си принц, децата да живеят щастливо в отделен апартамент.
И Светлана отлетя. Там се ожениха, Светлана подписа документи, че няма да претендира за имуществото на съпруга си. Струваше й се съвсем разумно.
След година и половина щастлив живот тя се прибра на гости и тогава синът й съобщи радостната новина – ще има втори внук. И той би искал да продаде този апартамент, за да тегли кредит и да купи по-голям. Тогава Светлана беше възхитена и много горда със сина си, че се оказа толкова грижовен семеен мъж.
И тук тя прави най-важната грешка – съставя дарение за своя дял в двустайния апартамент. Синът й я убедил, че така ще продаде апартамента по-лесно.
Защо? За какво? Не питайте. Щастлива жена, която иска да зарадва единствения си син, не се замисли за евентуалните си проблеми. Първо, нямало да се върне, и второ, била сигурна, че няма да остане на улицата, защото има син. И аз лично смятам, че тогава никой не е имал зъл умисъл.
Развръзката е ясна от заглавието. Семейният живот в Холандия, за съжаление, не се получил. Манталитетът им бил твърде различен. След 4 години Светлана решила да се разведе и да се върне у дома. Но за нея нямало място в апартамента на единствения й син.
Те са свикнали да живеят както живеят и не искат да променят нищо. Майката и свекървата в младо семейство се оказала излишна.
Сега Светлана е в апартамент под наем, за щастие си е намерила работа. Тя е в депресия, живее с надеждата, че синът й ще се опомни и ще намери място за майка си не само в неговия апартамент, но и в сърцето му. Въпреки че лично аз смятам, че това няма да се случи.
Разбирам, че сама си е виновна, но от това не ми става по-леко.
