Една година след скандалния случай с разменените бебета в АГ „Шейново“ майката, подала сигнала за станалото, даде първо интервю за Nova. В интервюто жената запази анонимността си, за да предпази личното си пространство и близките си.
Бебетата се раждат през септември 2022 г, а три месеца след това, въпросната майка подава сигнал, защото се съмнява, че отглежда собственото си дете. След направен ДНК тест стана ясно, че по погрешка децата са били разменени.
Първото съмнение
В началото майката не е подозирала, че момиченцето, с което си е тръгнала от болницата, не е нейното. Бебето имало известни прилики с по-голямото й дете. С времето обаче започнали да правят впечатление разликите.
Един ден майката започнала да сортира документите от болницата. „И там в целия джоб с документи намерих гривните,които бяхме свалили.“, казва жената и открила, че номерата на гривните се разминават.
И двамата с мъжа й изпадат в ступор и се свързват с болницата. От болницата им предлагат да направят ДНК тест.
Жената родила секцио и не се чувствала добре след операцията, като само за секунди е зърнала своето бебе. От силния стрес й се губят моменти и не помни дали след това е имала възможност да види детето си.
„Доколкото разбрах от следствието и направената проверка в болницата, смяната е станала в първите часове след раждането“.
„Практиката е такава, че на обяд всички бебета се водят при майките, но моето го нямаше. Първият ден, след като ме настаниха в стая, се качих в клиниката по неонатологията. Извадиха само едно бебе и ми казаха, че това е моето. Табелката на кошчето отговаряше на моята гривна, но не погледнах гривната на бебето. Никога не ми е минавала мисълта, че това може да се случи в 21 век. Аз отивам с цялото си доверие да родя детето си в болницата. Имам пълното доверие на лекарите. Аз живея истински живот, не живея във филм”, споделя жената.
Децата са родени с 10 минути разлика, като според информация, която има, акушерка ги е разменила в кошчетата.
Жената била изписана последна. „Беше минало 4 следобед и просот ми набутаха документите при изписване и ми казаха: „Хайде, момиче. Остана последна. Защо се забави толкова“.
Размяната
След разкриване на истината дошло време всяка майка да получи своето бебе.
Другата майка на име Севда вече толкова се била привързала към нейното небиологично дете, че отказвала да приеме истината. „Не я обвинявам за това. Разбирам я напълно. Знам, че е обичала моето биологично дете като свое“.
Впоследствие обаче другото семейство също прави своя експертиза и след резултатите й се решават на размяната. С помощта на адвокат се стига до доброволна размяна, защото чрез съд процедурата щяла да се проточи с години.
Когато вижда собствената си дъщеря, майката веднага разпознава, че това е тя. Приликата с нейните детски снимки е голяма.
Най-трудното нещо
Голямата трудност и за двете майки е била, че вече са се привързали към небиологичните си деца, с които били прекарали няколко месеца и които са кърмели от първия миг.
„Много беше трудно“, признава майката. „Имахме изключителна връзка, понеже я кърмех. Тя е страхотна. Смееше се с глас. Усмихваше ми се, когато ме види. Нямам думи да опиша колко е тежко да се разделиш с дете, което си видял от новородено. И си го държал в прегръдките си и си го топлел. Аз съм й дала първата майчина милувка, майчина целувка. Това е жестоко. Рана, която никога няма да заздравее“.
„Опитвам се да гледам в бъдещето и да мисля, че всичко ще бъде наред“, споделя жената. Но признава, че след раздялата никога не е виждала чуждото момиченце. „Не смея. Гледам само снимки и клипове, които се изпращат“.
„Не искам никой да преживява болката, която съм преживяла аз.“, казва през сълзи тя.
Животът с родната й дъщеря
Майката бързо привикнала към своята родна дъщеря. Едната година, в която са заедно, е минала много бързо, но първите четири месеца, в които не са били заедно, са оставили празнина.
„Не съм видяла първата й усмивка. Не знам кога е паднало пъпчето й. Не съм я закърмила аз.“, казва майката и добавя, че всеки ден мисли за случилото се.
С другата майка Севда не се чуват често. В началото си разменяли информация основно бебето. Двете обаче си пишат, защото привързаността към децата им е останала. Но гледат да не се срещат.
„Ако я видя на живо, не знам дали няма да се срина отново…“, казва майката за възможността да види пак чуждото момиченце. „Това ми е страхът. Но имам огромно желание.“
„Винаги ще ме боли“, споделя за финал изтерзаната майка. И е красноречива: „Децата ми са три. Нищо, че едното не е при мен. Цял живот ще я обичам“.
