Доста трогателно…
„Мило мое момиче, когато един ден забележиш, че остарявам, моля те, имай търпение и се опитай да разбереш през какво преминавам. Когато повтарям едно и също нещо отново и отново в разговор, не ме прекъсвай, за да кажеш: „Вече го спомена преди минута“. Просто ме изслушвай, моля.
Спомни си онези моменти, когато беше малка и аз ти препрочитах една и съща приказка всяка вечер, докато не заспиш.
Когато забележиш невежеството ми относно новите технологии, дай ми време да ги проуча и не ме гледай така…
Спомни си, скъпа, как търпеливо те научих на много прости неща: как да използваш прибори за хранене, да се обличаш, да сресваш косата си… Когато забележиш, че остарявам, моля, бъди търпелива и се опитай да разбереш през какво преминавам.
Ако губя нишката на разговора от време на време, дай ми време да си спомня, а ако не мога да го направя, не се изнервяй и не проявявай нетърпение и арогантност. Просто знай, че най-важното нещо за мен е да съм с теб.
И когато моите стари, уморени крака не ми дават да вървя толкова бързо, колкото преди, дай ми ръката си. Не забравяй, че аз също те подкрепях, когато правеше първите си стъпки. И когато дойде този ден, не бъди тъжна… просто бъди с мен и се отнасяй с мен с разбиране, докато стигна до края на живота си.
Винаги ще ценя времето и радостта, които споделихме заедно. Давах ти усмивки и любов всеки ден, а сега просто искам да ти кажа, че те обичам… мило мое момиче.“
