Майка ми работи в родилното. Наскоро в нейното отделение дошло едно момиче за раждане. Момичето е на 25 години, има умствена изостаналост.
Дошли родителите, водят се настойници. Майката плаче, бащата хленчи. Нормални здрави хора, но се случило така, че дъщеря им се родила с умствена изостаналост.
Пратили я да учи в специално училище, където срещнала едно момче.
Тя е на 25 години, той е с 10 години по-голям. Всички знаели, че имат връзка. Лекарите казали, че при такива заболявания и двамата са най-малкото безплодни, така че изобщо няма място за притеснение. Дори не им обяснили за презервативите.
Родило се момче. Маллко, но здраво. Шансът и той да бъде като родителите си бил 90 %
Дошли новоизпечените баба и дядо. Плачат. Пишат декларация, че се отказват от бебето. Не им остава много до пенсия, не могат да го гледат и него, обикновени хора са и парите не им стигат.
Дъщеря им, родилката, пък имала инвалидна пенсия, която не стигала за нищо. Как да вземат и новороденото? Ще умрат от глад. А и как да оставят бебето на родителите си – те са изостанали, нито могат да го нахранят, нито да го завият.
„Отново всичко зависи от нас. И цял живот сме така!!!… Къде да го водим???“, казали просълзени бабата и дядото.
Но хубавото на историята, е че все пак си взели бебето.
И то след нещо удивително.
Мама каза, че първо са написали изявление. И тогава майката (изостаналата млада родилка) дошла пред вратите на детското отделение – застанала и почнала да вие. Не можела да говори много добре, но стояла и виела. Кърмата й започнало да тече. Започнала да храни бебето. Не го пускала от ръцете си, държала го в обятията си грижовно.
По изключение допуснали в отделението и таткото. Майка ми разказа, че двамата стояли над детето, докосвали го и си казвали нещо по своя си начин.
Майка ми и колежките й излезли от стаята, преглъщайки сълзите си.
Олигофрения… Умствена изостаналост… На кого му пука… Та това са хора. И човешкото в тях се задействало от малкото им бебе.
Когато ги изписали с детето, подарили на лекарите и медицинските сестри от цялото отделение торта.
Огромна и прекрасна шоколадова торта. И на нея пишело: „Бог да ви благослови“. Майка ми стои и казва: „Е, как сега да я разрежем?“
