Бях на пет години, когато майка ми се омъжи повторно и след това започна личният ми ад.
Вторият ми баща ме тормозеше през цялото време. Разбира се, той се опита да го прави по такъв начин, че да не се забелязва или да прикрие садизма си, като се грижи за мен. Въпреки че сега дори не знам как е възможно да не се забелязват постоянни синините по цялото ми тяло.
Можеше дори да ме души, ако не правех нещо както трябва. И винаги е имало причини. Веднъж например му занесох за вечеря черен хляб вместо бял, та той изсипа върху главата ми купа топла супа. Гледаше ме как крещя от болка и хленчех. Хареса му.
Мама се престори, че не се случва нищо особено. Дори след този инцидент тя увери всички, особено лекарите, че аз самата съм се блъснала във врящата тенджера.
Сега мисля, че се страхуваше, че ако той спре да се вкопчва в мен, тогава целият му гняв ще се прехвърли върху нея. Въпреки че самата тя също го си го получаваше.
Още по-лошото е, но изобщо не искам да мисля за това – че на нея самата й доставяше удоволствие да ме тормози.
Оплаках се на баба и дядо, когато живеех при тях през лятото, помолих ги да ме вземат при тях, но те се ядосаха, че клеветя втория си баща.
Твърдяха, че той е добър човек, не се страхувал да вземе майка ми „с ремарке“ и също така им помага на всички. И трябва да се радвам и да съм благодарна.
Казах на майка ми, а след това тя също ме би и не ми проговори цял месец.
Не мисля, че им пукаше как се чувствам. Баба обаче веднъж ми се извини, каза, че се притеснява, че вторият й баща ще ни остави без препитание.
Но майка ми все още се съпротивлява, обвинява ме в неблагодарност и ми е ядосана, въпреки че вторият ми баща отдавна почина.
