Животът ми се промени „преди“ и „след“, когато бях на 15 години. Тогава за първи път срещнах биологичната си майка.
С юприятел се връщахме от училище. Той погледна към непозната жена и каза:
— Вижте я само! Сигурно е към 30-те, но е толкова хубава!
— Аха! – потвърдих.
Тази жена ме гледаше напрегнато, което ме дразнеше. Беше много странно. Дори ми се прииска да избягам, но не знаех къде. И тогава тя се обърна към мен:
— Петър?
— Да… — казах изненадано.
— Кирилов?
— Да!
— Трябва да поговорим?
— За какво? Аз не ви познавам!
— Това е личен разговор.
Стана ми неудобно. Жената изглеждаше луда. Само след няколко минути обаче разбрах, че тя е биологичната ми майка. Представяте ли си какви емоции изпитах в този момент?
Била е на 16, когато ме е родила. Не се съмнявах в нашата връзка, защото наистина много си приличахме. Нямаше смисъл да отричам.
— Просто исках да те намеря. Прости ми, сине. Ние сме едно семейство. Силно се надявам някой ден да ме разбереш.
Исках да изкрещя, но всъщност не можех да свържа дори две думи. Бях наивен 15-годишен младеж, който дори не знаеше дали да й вярва или не. Затова се съгласих да я видя отново.
Приемните ми родители веднага забелязаха промяна в поведението ми. Дълго не обяснявах какво се е случило. Лъжех ги и им ходех по нервите. Не бях готов да отворя душата си пред тях и да им кажа всичко.
Но след известно време цялата тайна стана ясна. Татко и мама не осъдиха постъпката на биологичната ми майка. Те казаха, че нейната решителност е похвална.
— Тя обаче първо трябваше да се срещне с нас. Ами ако не знаеше, че си осиновен? – каза мама.
— Каква е разликата? – не разбирах какво има предвид.
— Ако искаше да оправи нещата, трябваше да ни помоли за разрешение да се срещне с теб. – добави баща ми.
— И какво следва сега? – сбърчих вежди.
— Можеш да я виждаш, когато пожелаешш. Ти винаги ще бъдеш нашият любим син, независимо от твоя избор – майка ми изтри сълза от бузата си.
— Решението е само твое – каза татко.
— Ще бъда ли предател, ако реша да я срещна? – попитах.
— Не, не бъди глупав. Не го правиш тайно. Ако искаш, можеш да я поканиш на гости – каза татко.
Оттогава съм виждал биологичната си майка още три пъти. След това тя изчезна – отиде в чужбина. Тя реши да се срещне с мен, за да не оставя „опашките“ в миналото. Предложи ми да отида с нея, но аз отказах. Мисля обаче, че някой ден все пак ще приема предложението й, защото продължаваме да общуваме по телефона.
Това не повлия на отношенията ми с родителите ми. Благодарен съм на хората, които ме отгледаха и изправиха на крака.
