Тази история започва през 1997 г., но краят й идва едва 10 години по-късно, през 2007 г.
През 1997 г Раиса Семьонова работи дълги години като продавач на централния пазар в руския град Чебоксари, съпругът й Валери е механик. Те живеели бедно, но задружно и отгледали три деца.
Времето не било лесно, най-големият син Женя щял да ходи в колеж, имал нужда от пари и Раиса неохотно пусна обява в местния вестник: „Продавам палто от норка. Адрес: ул. Хузангая, къща № 24.“
Раиса Семьонова купила това кожено палто преди няколко години, но сега обстоятелствата налагали продажбата му…
На 16 август Раиса се освободила по-рано и, като стигнала до входа, тръгнала тежко нагоре по стълбите, носейки торби с хранителни стоки. Съпругът й бил на работа, по-малките деца били на училище, само най-големият син Женя бил у дома.
Раиса се приближила до вратата на апартамента и сърцето й забило по-бързо: вратата била открехната. Влязла в коридора, оставила торбите с продукти и погледнала в стаята. И замръзнала шокирана: навсякъде имало следи от кръв, а тялото на сина й Евгений лежало на пода…
По-късно криминалисти установили, че оръжията на убийството са нож и телефонен кабел. Криминалистите не можели да разберат какъв е мотивът за клането на 17-годишното момче. От апартамента липсвало само палтото от норка, но едва ли заради него му е бил отнет живота?
Оказало се обаче, че било точно заради палтото.
Престъпниците се оказали три момчета на същата възраст като Евгений. В същия ден те били задържани при опит да продадат злополучното кожено палто: Андрей Григориев, Владимир Николаев и Станислав Харин.
По време на разпита и тримата признали вината (но по-късно Харин заявил на процеса, че признанието е било изтръгнато от него). Младежите разказали, че попаднали на обява за продажба на палто във вестник. По номерата на апартамента и входа разбрали, че палтото се продава от майката на Евгений, когото тримата познавали от училище.
Те знаели кога Евгений ще остане сам в апартамента и отишли, за да играят видео игри. Евгений отворил, защото не очаквал неприятности от приятелите си.
По време на играта тримата младежи започнали да молят Евгений да продаде палтот на майка си и да изхарчи парите с цялата група. Момчетоо категорично отказало.
Те започнали да го заплашват и отворили вратите на килера, за да търсят палтото, но Евгений се опитал да ги спре. Последвал бой. В разгара на свадата някой грабнал телефонния кабел и го омотал около врата на Евгений.
Първоначално не възнамерявали да го убиват, но в един момент Харин се оказал с нож в ръката си. Замахнал, отново и отново. Когато разбрали какво са направили, престъпниците грабнали палтото и избягали от апартамента…
Съдили ги, Харин получи 9 години затвор, а Григориев и Николаев – по 5.
Раиса Семьонова протестирала: твърде кратки присъди! Но протестите й били отхвърлени.
Младите престъпници влезли да излежат присъдите си, а Семьонови се опитали да продължат живота си.Преместили се в друг район. Било непоносимо да живеят в стария квартал, където почина лсинът им.
Изглеждало, че тази тъжна история е приключила, но не и за Раиса Семьонова. Тя се променила много, остаряла и започнала да прекарва много време в гробището на гроба на Евгений. Животът сякаш спрял за нея…
Срещата
Минало много време и един ден Раиса Семьонова видяля Стас Харин на улицата. Тя го познала веднага, защото през всичките тези години пред очите й стояли лицата на негодниците, убили сина й. Значи вече бил свободен?
Жената направила справка и разбрала, че Харин е освободен предсрочно за добро поведение. Освен това той се оженил и сега младоженците очаквали дете. Оказва се, че той бил млад, щастлив, радва се на живота, а нейният Евгений е в гроба…
Всъщност Раиса Семьонова отдавна чакала тримата негодници да бъдат освободени, особено Харин, защото именно той държал ножа тогава.
Жената била много разстроена да го види свободен, но в същото време щастлива. Агонизиращото чакане най-накрая приключило. Планът за възмездие бил многократно обмислян до най-малкия детайл.
Раиса завела дело за обезщетение за морални щети и съдът взел решение да удовлетвори иска. Стас Харин обаче казал, че няма да плати нищо, защото няма пари. Раиса не се нуждаела от парите – когато срещнала Стас в съда, тя го предупредила, че той все още трябва да отговаря за живота на сина й. От съдебната палата Раиса успяла да проследи Стас и да разбере къде живеел в момента.
След процеса приятелите и роднините на Раиса забелязали, че тя изведнъж сякаш „оживяла“, станала по-дружелюбна и по-весела. Никой не можел да разбере защо. Те сметнали, че времето наистина лекува.
А Раиса успяла чрез връзки да закупи пистолет със заглушител… Сега тя постоянно наблюдава;а Стас Харин. Тя знаелла всичко за него: в колко часа Стас напуска дома си, в колко часа се връща, къде ходи, дори адресите на обектите, където работи на непълен работен ден, правейки ремонти.
Възмездието
И ето че дошъл денят, който тя чакала десет години. В черно палто, тъмни очила и жълт шал, който скривал косата й, Раиса Василевна Семьонова стояла пред дома му.
Стас Харин излязъл, както винаги, около пет вечерта. Той минал покрай нея, но не познал жената. Раиса сложила ръкавици и с уверено движение извадила пистолет от чантата си. След това завинтила ауспуха на цевта и последвалаСтас, знаейки, че той отива в гаража.
Все пак в продължение на много месеци на наблюдение, тя изучавала маршрута му… Стас Харин се приближил до гаража и отворил тежката врата със скърцане. Чувайки стъпки зад себе си, той се обърнла и видял Раиса. Тя стреляла, после пак, и пак…
Раненият Стас се втурнал към нея, последвала борба, но изведнъж той отпуснал хватката си и започнал бавно да се свлича на земята…
Раиса Семьонова веднага хвърлила пистолета и побързала да се отдалечи. Тя погледнала назад само веднъж и видяла, че Стас лежи неподвижен на земята.
Когато гаражите останали много назад, жената съблякла палтото си, навила го и го хвърлила в кофата за боклук. Тя хвърлила шала, ръкавиците и очилата в друга кофа за боклук и се отправила към къщи.
Но собственикът на друг гараж я видял и успял да опише външния й вид на служителите на реда. Не било трудно да разберат, че това е Раиса Семьонова. Когато дошли да я задържат, тя не се съпротивлявала и вървяла с високо вдигната глава.
Следователи и оперативни работници, въпреки че осуъуждали Раиса, също така я съжалявали и разбирали нейната постъпка. Съдът осъди Раиса Василевна Семьонова на 8,5 години затвор.
В момента на извеждането й от съдебната зала журналист от местен вестник я попитал дали съжалява за постъпката си? Раиса отговорила, че съжалява само, че е била хваната и не е имала време да отмъсти на Николаев и Григориев, но те все пак ще получат всичко, което са надробили…
P.S. Оттогава мина много време и Раиса Василиевна Семьонова е освободена отдавна. Не знаем как е тя сега, но се надяваме, че е намерила мир в душата си…
