Майчината молитва е най-силна. Една удивителна история, която го доказва

майка се моли
Източник: Pexels/Djordje Vezilic

– Не отивай, Ваньо, не бива. Голям празник е днес, не гневи Господ.

– Та аз няма да се сърдя, аз ще хвана риба, ти ще я свариш, наистина ли разсърдваш Бога, когато правиш нещо – отговори Иван на майка си и се засмя под мустак.

Облече се и тръгна, ами какво да го правиш. Два метра стана, всичко му е смешно. Не мисли изобщо за женитба, всичко се движи около риболова. Време е да доведе булка в къщата, иначе ще си остане с въдицата в ръце.

Мария Иванова беше набожна и кротка жена. Тя спазваше постите и пееше в църковния хор. Живееше спокоен премерен живот. Искаше синът й да се ожени и да я дари с внуци. Но той работи като ловец, къде в гората да се запознае с жена.

Тя склонила глава пред иконата на Божията майка и прошепна молбите си, с чисто сърце. Помоли се синът й да бъде защитен от недъзи, лукави хора, болести и най-важното, да срещне любимата си. Сълзи се стичаха по набръчканото й лице. Вярваше, че днес Богородица ще чуе молитвата й.

В този момент ледът под Иван се пропукал и той пропаднал в ледената вода, борейки се за живота си. Мигновено краката и ръцете му били сковано, палтото му като камък го теглело към дъното.

– Ето, че не послушах майка си. И си го получих…

Събувайки ботушите и палтото си, той изплувл за кратко, но пак потънал под водата. Нямало как да се хване за ръба на леда. Ледът се отчупвал и увеличавал кръга около младежа.

Изглеждало че нямал повече сили, бил посинял от студ, боел с всички сили.

„Мамо, прости на мен, глупака“, мислено се сбогувал човекът с живота. Гмуркайки се под водата, той вече не се съпротивлявал, студът го победил.

Свещта горяла пред иконата, Мария Иванова била на колене, хванала се за майчиното си сърце, тя отново трескаво започнала да моли Божията майка за сина си.

В този момент на реката Иван почти бил изваден от водата. Минаващи хора забелязали разхвърляни вещи и вода, която наахлувала в дупката. Яркото слънце, което се показала иззад облаците, накара един от мъжете да отмести поглед и той видял в далечината как водата се раздвижила, сякаш голяма риба беше ударила и разтревожила водната повърхност с опашката си. Риба с такъв размер не се срещала тук.

– Някой се дави – извикал той,

Изпълзяли до ръба на леда. Като се съблякъл и се овързал с въже, един от тях скочил в ледената вода. Другите пък извадили и двамата от водата.

***

Месец по-късно. Иван и Николай били изписани от болницата. Николай е човекът, гмурнал се за едва неудавилия се Иван. За щастие на момчето, Николай бил плувец и голям фен на зимното плуване, или иначе казано, опитен морж. Хората, които го спасили, били тържествено наградени.

Мария Иванова още повече вярвала в Бог. Именно нейната молитва помогнала на сина й в най-трудния момент. Сега, когато синът й намерил такива смели хора, които не се замислили и за минута, притекли се на помощ, тя цял живот ще се моли за тях.

Дори се намерила булка за Иван. Млада медицинска сестра. Не можеш да излъжеш сърцето на майката, тя видяла как синът й се изчервил пред това крехко, младо момиче.

Майчината молитва е най-силна. 

Advertisement