Вероятно сте чували много умопомрачителни истории, но тази за живота на Патрик Хардисън от Мисисипи ще ви зашемети!
През 2015 г. Патрик стана първият човек, който получи лицева трансплантация, след като лумнал пожар в къща и лицето му било напълно обезобразено през 2001 г.
Патрик работел като доброволец пожарникар. Винаги, когато помощта му била необходима, той не се поколебавал нито секунда, докато един ден къща не се срутила върху него и го хванала в капан. Торсът и лицето му били силно обгорени.
„[Маската] се топеше по лицето ми“, спомня си Патрик ужасен. „Маркучът ми [бе] вече разтопен.“
„За някой, който не си изкарва прехраната с това, което ние правим, никога не съм виждал някой да е изгорял толкова зле, че да е все още жив“, казва неговият приятел и първият реагирал след инцидента Джими Нийл пред CBS News.
Изгарянията на Патрик по лицето и скалпа му били класифицирани като изгаряния от 3-та степен. Имал и изгаряния по главата, шията и горната част на торса. Устните му били напълно унищожени заедно с по-голямата част от тъканта на носа и клепачите.
„Всъщност не се видях вероятно до ноември. Бях ранен през септември“, казва Патрик пред Fox News. „Бяха изрязали малка дупка в единия ми клепач, защото бяха покрили всичко, присадиха кожа. Погледнах се в огледалото и всичко, което можах да направя, беше да кажа „Това ли е? Не мога да направя това“, спомня си той.ю
Вярвате или не, Патрик трябвало да претърпи над 70 операции и други процедури. Той не можел да затвори очите си и лекарите успели да сглобят парчета кожа, за да предпазят зрението му, но имало и голям риск да ослепее…
Всеки път, когато се хранел, болката била непоносима. Той не можел да се погледне в огледалото и навсякъде, където ходел, хората го зяпали. Не можел да излиза с други хора, дори със собствените си деца…
За да се прикрие, Патрик винаги носел бейзболна шапка и слънчеви очила. Имал и ушни протези.
„Когато отиваш на игрището, трябва да се подготвиш за детето, което ще избяга с писъци.“, споделя Патрик.
Патрик загуби всякаква надежда да има „нормален“ живот, но всичко се променило, когато французойката Изабел Диноар получи трансплантация на лице, след като куче обезобразила по-голямата част от него. Тази процедура била революционна и даде надежда на Патрик, че той може да бъде следващият.
Той се срещнал с доктор Едуардо Д. Родригес от медицинския център Langone на Нюйоркския университет, който му обеща,л че ще направи всичко възможно, за да направи трансплантацията на лице възможно най-успешна, АКО намерят съответстващ донор. Един ден намерили съвпадение.
26-годишният Дейвид Родебау получи тежка травма на главата при катастрофа с велосипед и изпаднал мозъчна смърт. Лицето му щяло да бъде трансплантирано на това на Патрик.
Денят най-накрая дошъл и процедурата била извършена от 100 професионалисти, като продължила 26 часа.
Разбира се, всяка операция носи риск, а при тази шансът за оцеляване бил 50 на 50. Но Патрик имал късмета да бъде под крилото на стотици професионалилости. Той получил ново лице, скалп, уши, ушни канали и клепачи, което му позволило да запази зрението си.
„Всичко в живота крие риск“, казва Патрик пред списание Time.
„Когато ти дойде времето да си отидеш, ще си отидеш– независимо дали вървиш по улицата и те блъсва кола, или лежиш на операционната маса.“
След като отокът спаднал и той се научил как да говори и преглъща отново, Патрик се срещнал с Нанси, майката на донора. Тя имала една стопляща сърцето молба: да целуне Патрик по челото.
„Казах: „Мога ли да те целуна по челото?““, споделя Нанси. „Това е единственото нещо, което исках да направя, защото всяка вечер, преди Дейвид да си легне, когато беше малък, го целувах по челото.“
Патрик процъфтява с новия си живот и новото си лице.
Днес той е разведен и работи върху книга, която ще помогне на хората, които смятат, че няма изход от ситуация, в която са изпаднали.
