Ултразвукът разкри ясно увеличение на всички вътрешни органи, както и липса на ръце, които изобщо не се развиват.
След получаване на резултатите лекарят гневно призова родителите да изоставят детето. „Това е тежко бреме за цял живот, не бъдете алтруисти, родете здраво дете! Защо са ви такива проблеми? Представяте ли си колко пари ще трябва да платите за лекарства? И до края на дните си ще трябва да давате всичко най-добро от себе си в името на това дете“.
Елена се разплака неудържимо, а Евгени с всички сили стисна ръба на бюрото.
„Съгласете се на изкуствено раждане и всички мъки ще свършат, без дори да започнат!“, гневно убеждаваше лекарят.
„Не!“
Елена се изненада за секунда, като чу толкова страховития вик на Евгени. „Няма да прекъсваме бременността!“ Тя кимна в знак на съгласие.
„Добре, бремето си е ваше“, докторът протегна формуляр. „Попълнете и подпишете. Информирахме ви за последствията. Нямате повече претенции към болницата.“
Започна най-ужасното време – дълги месеци на мъчително чакане.
Елена почти не напускаше прозореца, гледаше децата в пясъчника. „Нашият син никога няма да може да държи топка в ръцете си… или да прегърне любимото си момиче… или просто да направи топка сняг… той няма да може да направи нищо …“. мислеше си тя.
Евгени пък пропъждаше тези мисли с работа: той сам направи креватче за детето, тапицира всички остри ъгли с мека тъкан, скри остри предмети, накупи книги за бременността и отглеждането и се зае да ги чете.
Частъ настъпи в един зимен ден, когато скреж бе сковал прозореца, а в един обикновен апартамент, като който имаше стотици други, дойде повратната точка за едно малко семейство – водите на Елена изтекоха.
Евгени моментално закара жена си в болницата, лекарите го изведоха през вратата, а той толкова искаше да стои до нея, държейки я за ръка.
Евгени излезе на улицата, изтръска снега от пейката и седна в очакване на чудо, като се молеше на Бог възможно най-искрено.
След 3 часа в родилната зала се чу оглушителен бебешки плач. На гърдите на Елена беше поставена малка трохичка… тя веднага погледна ръцете – бяха непокътнати! Ръцете бяха съвсем наред!!!
Лекарката излезе на улицата, Евгени веднага се затича към нея. „Е, как е, как е Елена, детето ни?!“.
Лекарката с усмивка на лицето каза: „Момиче е! Напълно здрава, ръцете, краката са здрави, всичко е наред!“
„Напълно здрава“, думите сякаш отекваха из всички кътчета на душата на Евгени.
По-късно на ехограф вече ще стане ясно, че малката Надя наистина е пълноценно дете, без никакви отклонения.
И че елена много голяма фиброма, очевидно нея са видели лекарите. Жената била незабавно оперирана, всички женски органи трябвало да бъдат отстранени, но самата Елена останала жива.
Галейки малката косица на Надя, Елена с ужас си помисли какво щеше да се случи с нея, ако в онзи ден бяха послушали лекаря и бяха убили бебето…
