Според учените кучето е единственото животно на планетата, което може да изпита истинска взаимна любов към стопанина си.
Разбира се, възможни са и емоционални връзки между хора и други животински видове. Освен това, колкото по-умно е животното, толкова по-способно е да се привързва. Сред тях са например котките, конете, слоновете и делфините.
Но кучето се различава от всички наши роднини по това, че поведението му се основава на необходимостта да служи на стопанина си. Това буквално се превръща в смисъл на живота за него.
Историята знае много случаи, когато куче се е жертвало, за да спаси хора. И всеки щастлив стопанин на своя опашат приятел може повече от веднъж да усети силата на любовта и предаността на своя домашен любимец.
Нека да разберем как учените обясняват тази емоционална връзка между човека и кучето?
Връзката с окситоцина
Основното доказателство, че съществува тясна емоционална връзка между човек и куче, е окситоцинът.
Така нареченият хормон на щастието е невропептид, състоящ се от 9 аминокиселини. Този хормон е отговорен за социалните взаимоотношения между хората.
Например, окситоцинът се произвежда в отговор на тактилните усещания по време на поглаждане и докосване между близки хора.
Окситоцинът прониква в романтичните, сексуалните и приятелските отношения. Засяга репродуктивната система. Благодарение на действието му нивото на стрес в тялото намалява, напрежението изчезва и настъпва пълна релаксация.
Окситоцинът участва и в установяването на доверителни отношения.
Хормонът участва активно в процесите на социално взаимодействие и регулира нивото на страх.
Именно той е основният медиатор, който регулира емоционалното и социалното поведение на хората и им помага да формират привързаност и да разрешават конфликтни ситуации и спорове. Освен това помага за установяване на приятелски отношения.
Кучетата са интересни с това, че в тяхната глутница комуникацията между индивидите също се контролира от окситоцин.
Нещо повече, проучванията показват, че кучетата произвеждат окситоцин и когато си взаимодействат с хората. Ето защо кучетата могат да изградят много тясна и любяща връзка със своя стопанин.
Учените са на мнение, че форматът на тези взаимоотношения вече не е приятелски, а по-скоро семеен и отразява връзка, подобна на тази между родител и дете.
Кучето възприема стопанина си като свой пазач, в чиято компания домашният любимец се чувства сигурен, чувствайки се под негова защита. В същото време кучето проявява игриво настроение, когнитивните му функции се подобряват и нивото на тревожност намалява.
Ако бъде отделен от своя човек, питомецът изпитва силен стрес, така че започва да реагира по-зле на команди. Стопанинът играе ролята на „убежище“ за домашния любимец; губейки го, кучето е лишено от усещането за спокойствие.
Що се отнася до самия човек, той е склонен да се отнася към своя домашен любимец именно като към дете, а не като към приятел. Това е доказано от ЯМР изследвания. Когато се показват снимки на деца и кучета, при хората се активират едни и същи области на мозъка, свързани със системите за възнаграждение и мотивация.
Друг интересен факт е, че при взаимодействие помежду си и стопанинът, и кучето едновременно повишават нивото си на окситоцин.
Освен това, това дори не изисква тясно взаимодействие, достатъчен е само внимателен поглед и за двамата, за да повишат нивата на окситоцин.
Същият окситоцин насърчава стопанина и неговия домашен любимец да участват в по-чести афилиативни взаимодействия (поглаждане, говорене с домашния любимец).
Учените все още не разбират напълно причината за тази необикновена връзка.
Може би тази тясна междувидова връзка е еволюционна грешка.
Също така не е ясно защо, дори и малтретирано, кучето продължава да обича стопанина си.