Кучето има едно прекрасно качество – то помни само доброто.
То пази дома на своите благодетели до смъртта си.
Единственият, напълно безкористен приятел на човека в този егоистичен свят – приятел, който никога няма да го изостави, който никога не е неблагодарен и няма да го предаде, е …..кучето.
Кучето ще остане до човека в богатство и бедност, в здраве и болест.
Кучето ще спи на студената земя, където духат студени ветрове и яростен сняг, само за да бъде близо до стопанина си.
Кучето ще целуне ръката му, дори ако тази ръка не може да му даде вода; то ще ближе своите рани и драскотини – резултат от сблъсъци с жестокостта на заобикалящия я свят.
Кучето пази съня на бедния си стопанин така ревностно, сякаш е принц.
Когато всички други приятели си тръгнат, този остава.
Когато всички богатства изчезнат и всичко се разпадне на парчета, Кучето е постоянно в любовта си като слънцето, което шества по небето…
