Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен или Кръстовден е празник, който е един от 12-те най-важни – дванадесетте – църковни празници. Те са свързани със събитията от земния живот на Исус Христос и Дева Мария.
Всъщност Въздвижението е спомен за събитие, случило се през 326 г. Тогава равноапостолната царица Елена намира кръста, на който е разпънат Исус Христос в Йерусалим.
История на Кръстовден
Според преданието през 326 г. майката на император Константин Елена отишла в Йерусалим в търсене на християнски светини (може да се каже, че царицата станала основател на библейската археология). Така е намерен Кръстът, както и Гробът Господен (пещерата, в която Христос е бил погребан и възкръснал на третия ден).
Извършени са разкопки на Голгота, където е разпнат Христос. Под земята са открити три кръста, няколко гвоздея и дъска с надпис „Исус от Назарет, цар на евреите“.
Вярно, дъската лежала отделно и било невъзможно да се разбере кой от трите кръста е Господен. Според легендата кръстовете се прилагали един по един върху болния и след като се докосвал до истинския кръст, той оздравявал. А когато погребална процесия минавала покрай Голгота, на починалия били поставени кръстовете и от докосването на един от кръстовете той възкръснал.
Патриархът на Йерусалим Макарий издигнал Кръста, за да могат всички присъстващи да видят придобитата светиня – това било началото на празника Въздвижение на Кръста Господен.
А император Константин, вдъхновен от откритията на майка си, нарежда изграждането на църквата „Възкресение Христово“ (известна още като църквата на Божи гроб) в Йерусалим. Строителството е завършено едва през 335 г. Императрица Елена не доживява това събитие.
На 13 септември 335 г. храмът е осветен, а на 14 септември (27 – според новия стил) е решено да се установи честването на Въздвижението на Светия кръст. За освещаването на храма се събрали много епископи от цялата Римска империя. Благодарение на тях традицията да се празнува Въздвижение на Кръста Господен се разпространява в целия християнски свят.
Съдбата на Животворящия кръст
В деня на Въздвижение на Кръста Господен православните християни си спомнят още едно историческо събитие. Факт е, че през 614 г. Животворящият кръст е бил откраднат от персите, които превзели Йерусалим. Успели да го върнат само 14 години по-късно. Император Ираклий побеждава персите през 628 г. и връща Христовия кръст в Йерусалим.
Но по-нататъшната съдба на кръста е малко известна. Най-вероятно той е бил разделен на много части и транспортиран по целия свят, заради което днес има частици от Животворящия кръст в много православни храмове.
Вярва се, че частица от Кръста е заровена край Кръстова гора в Родопите, затова там всяка година се събират хиляди миряни.
Освен това вярвали, че който даде милостиня на този празник, скоро ще увеличи благосъстоянието си.
Какво се прави днес
На Кръстовден в църквите се провеждат празнични служби, на които свещениците издигат кръста високо над главите си, така че всички присъстващи да го видят.
От древни времена хората вярват, че на празника Въздвижение кръстът лекува болести и предпазва от беди и зли сили. Затова се извършвали религиозни шествия около къщите, боядисвали се кръстове по вратите и стените, а дървени кръстове се поставяли в бараките за животни.
На Въздвижение вярвали, че котката в къщата може да привлече късмет и да предпази от болести. Хората често „заемали“ тези животни от своите съседи, носели ги у дома и ги угощавали с мляко.
Какво не се прави на Кръстовден
Една от основните забрани е да не се ходи в гората. Нашите предци са вярвали, че пълзящите змии могат да атакуват, за да се стоплят преди зимния сън.
На Кръстовден всички начинания на важни дела са обречени на провал.
На празника не трябва да се карате или да ругаете.
Препоръчва се също пост и отказ от храна от животински произход.
