Тази прекрасна история за котка, която прекарала четири дни под развалините, и била спасена по време на спасителните акции, остави малко хора безразлични.
Спасителите издирвали стопаните на котката, която била кръстена Енказ (в превод от турски – „отломки“, „развалини“), но уви усилията били неуспешни.
А котката междувременно не се отдалечавала и на крачка от своя спасител. В резултат на това историята завършила щастливо – котката се прибрала у дома при пожарникаря, който я спасил от развалините.
Firemen in Mardin rescue cat from wrecked building and name it ‘Wreck’. Cat follows firemen everywhere. Burly fireman appears in video lovingly rubbing nose with cat. Fireman adopts cat.
Most Turkish thing ever? pic.twitter.com/C5he60VusM— Robyn Eckhardt (@EatingAsia) February 17, 2023
Гледайки снимката на котката, изражението на муцунката й, сякаш виждате всичко, което е трябвало да изтърпи…
И тази история внезапно ме подсети за неочакван паралел с моята котка:
След като седяла без вода, храна, без лъч светлина около пет дни във вентилационната шахта на пететажна сграда, изтощена до скелет, тя падна в ръцете ми направо от дупка в стената. Прибрах я вкъщи, за да се възстанови, и остана.
И оттогава тя не се отделя от мен, когато съм вкъщи. Като конец с игла. Винаги трябва да съм пред очите й, дори в банята. Сърдита, недостъпна и дистанцирана от останалите, с мен тя е съвсем различна. Мога да целувам и галя малката й главичка, мога да я прегръщам и притискам към врата си, а тя затваря очи в знак на доверие и удоволствие и мърка.
Какво се случва с животните в такива екстремни за тях моменти? Възможно ли е моментът на спасението така да се е запечатал в съзнанието им и да фиксира образа на този, който е участвал в това? Със сигурност е удивителна работа…
