Според статистиката броят на лекарите и медицинските сестри в България намалява, а сред лекарите най-голям е делът във възрастовата група 55-64 години, цели 34, 9%.
Наскоро ми се наложи да ходя по лекари и сериозно си зададох въпроса: „Кой ще ни лекува в близко бъдеще, когато лекарите от старата школа си тръгнат?“
Получих битова травма, паднах вкъщи и си счупих ръката. Не разбрах веднага, че имам фрактура, отначало помислих, че е банално натъртване или изместване. Трябваше да отида в спешното, в централната районна болница. Пред кабинета на травматолога имаше доста хора, всеки със свoята беда.
Най-накрая дойде и моят ред. Лекарят, възрастен мъж, на около седемдесет години, външно донякъде приличащ на доктор Охболи, почти веднага ми постави точна диагноза и ми даде направление за рентген.
Снимката потвърди опасенията на лекаря: изместена фрактура на лъчевата кост. „Ще се справим“, каза докторът с усмивка. Усетих тялото си покрито с лепкава пот от страх.
Лекарят и медицинската сестра работеха като един добре координиран екип. Инжектираха ми упойка в ръката, след което почти припаднах, сестрата веднага ме освести и ми помогна да легна на дивана.
Лекарят се погрижи за ръката ми: спомням си няколко бързи, уверени негови движения, изненадания ми вик, внимателните очи на лекаря, налагането на гипсова превръзка.
Старият лекар, истински професионалист в своята област, и неговият сръчен помощник – събудиха искрено възхищение у мен. Те работят много, всеки ден виждат болката, кръвта и потта на голям брой хора, докато се отнасяха към мен като към свой близък.
На колко други хора вече е помогнал този лекар в дългата си кариера? Безчет.
След това ми бяха дадени общи препоръки и съвети да се обърна към лекар в поликлиниката по местоживеене. Седмица по-късно стигнах до хирурга в клиниката, възрастен мъж на около шестдесет и пет години, който също се оказа специалист с главна буква.
Замислих се защо наоколо работят възрастни хора, които са получили образование и са започнали кариерата си още по времето на социализма.
Опитах се да си спомня кога напоследък съм попадала на млад лекар и не можах да го направя -навсякъде работеха възрастни хора. Честно казано, трябва да се отбележи, че рядко ходя на лекари. Понякога водя деца в клиниката, между другото, педиатърът в нашия край е жена в предпенсионна възраст.
Най-накрая паметта ми откликна на призива ми. Разбира се, как можах да забравя!
Преди година лекувах зъбите си с млад талантлив зъболекар, на около тридесет и пет години, в платена клиника. Той си свърши работата перфектно, използвайки най-модерните технологии, въпреки че трябваше да отделя солидна сума. Може би ключовите думи тук са „платена клиника“ и че всички млади специалисти работят на такива места?
Надявам се, че все още има известна приемственост на поколенията у нас, че мъдрите и опитни лекари ще имат време да предадат знанията си на младите специалисти, като щафета.
В противен случай след десет години, след напускането на лекарите от старата школа, просто няма да има кой да ни лекува.
