Когато умреш, не се тревожи за тялото си…

душа
Изображение от freepik

Когато умреш, не се тревожи за тялото си…
Роднините ти ще направят всичко необходимо.
Ще ти съблекат дрехите.
Ще те измият.
Ще те облекат.
Ще те изведат от дома и ще те доставят на новия ти адрес.

Мнозина ще дойдат на погребението, за да те почетат.

Някои дори ще отменят плановете си и ще поискат почивен ден пт шефа си, за да отидат на погребението.

Нещата ти ще бъдат продадени, дарени или изгорени.
Ключовете ти.
Инструментите ти.
Твоите книги.
CD-та, DVD-та, игри.
Колекциите ти.
Дрехите ти…

И бъди сигурен, че светът няма да спре и да плаче за теб.
Икономиката ще продължи.
Ще бъдеш заменен на работа. Някой със същите или дори по-добри способности ще заеме твоето място.
Имуществото ти ще бъде дадено на наследниците.

И не се съмнявай, че за теб ще говорят, съдят, съмняват и критикуват по малките и големи неща, които си направил в живота си.
Хората, които са познавали само лицето ти, ще кажат: „Горкият!“

Твоите добри приятели ще плачат няколко часа или няколко дни, но след това отново ще се смеят.

Домашните ти любимци ще свикнат с новия си стопанин.

Снимките ти ще висят известно време на стената, след това ще бъдат поставени върху мебели и накрая ще се съхраняват на дъното на кутия.

Някой друг ще седне на дивана ти и ще яде на него.

Дълбоката болка в дома ти ще продължи седмица, две, един месец, две, една година, две… Тогава ще станеш спомен и тогава твоята история ще приключи.

Ще свършиш сред хората, ще свършиш тук, ще свършиш на този свят.
Но твоята история започва в нова реалност… в живота ти след смъртта.

Земният ти живот, който си имал тук, ще загуби смисъла, който е имал.
Красотата на тялото ти.
Името ти.
Имотите ти.
Заемите ти.
Работното ти място.
Банковата сметка.
Къщата.
Колата.
Академичните звания.
Съучениците.
Трофеите.
Приятелите.
Половинката.
Децата.
Семейството…

В новия си живот ще се нуждаеш само от душата си.

Единственото нещо, което ще продължи да живее, е душата.

Така че опитай се да живееш живота си пълноценно и да си щастлив, докато си тук, защото, както е казал Франциск от Асизи,

„Няма да вземеш това, което имаш от тук. Вземаш само това, което си дал!“

Advertisement