Математичката Гергана Иванова погледна петокласниците изпод вежди през очилата си. Неволно погледът й се плъзна към тихото, крехко момче, което се бе сгушило в ъгъла на последния чин. Омазнено яке с големи петна, стари панталони, протрити до коленете.
Не хареса този ученик веднага щом започна да преподава на този клас. Нищо не слушаше и само спеше!
Защо не обичаше въпросния Станислав, тя самата не знаеше. В крайна сметка той не й пречеше, не викаше, не се смееше, но беше враждебна към него. Можеше да седи през целия час и да гледа през прозореца, без дори да отвори тетрадката си. Той бе толкова глупав, че изобщо не можеше да учи.
В тетрадката му нямаше домашни, вместо записки имаше само дата.
„Е, какво да правим с него? Ще трябва да питам първата му учителка що за семейство има това момче, сигурно майка му и баща му са пълни лентяи“, помисли си Гергана Иванова.
Още същия ден в учителската стая попита една своя колежка, кояот бе преподавала на Станислав в долните класове.
— Помниш ли Станислав от 5 „А“? Много странно момче – попита тя.
— Станислав? Един на пръв поглед небрежен ученик? – въздъхна тежко колежката. — Преподавах в този клас само миналата година, защото предишната учителка излезе в отпуск по майчинство. По-добре вземи характеристиките, прочети – ще бъдеш много изненадана.
Гергана Иванова веднага извади папките от шкафа. Ето го описанието му след първи клас. Когато започна да чете, бе шокирана от изненада. Черно на бяло пишеше: „Станислав е дружелюбен, грижовен, учтив, със светла усмивка. Пише домашните си чисто и акуратно.“
Във втори клас учтителката бе отбелязала следното: „Прекрасно дете. Има много приятели и помага на съучениците си. Много способно, талантливо момче, особено добър е по математика.“
Характеристиката в трети клас беше потресаваща: „Смъртта на майка му от неизлечима болест удари момчето.“
Опитва се да се бори, пробва се. Но бащата, който започна да пие след трагедията, не обръща много внимание на детето. В четвърти клас вече пишеше следното за Станислав: „Абстрактен, безотговорен, няма приятели, спи в час, не пише домашни“.
Гергана беше вцепенена от прочетеното: тя очакваше всичко друго, но не и това! Не й беше хрумвало, че това момче е нещастно! Тя се засрами от себе си и дори се изчерви от предубеденото си отношение към детето.
Цяла нощ мисълта за малкия Станислав не излизаше от главата й, пред очите й се появяваше една и съща картина: свито момче с мътни очи.
На следващата сутрин разбра адреса му и отидох в дома му. В апартамента се носеше миризма на изпарения, под цигарения дим не се виждаше нищо.
— Кой, по дяволите, е там? .. — чу пиян мъжки глас от стаята.
Станнислав бе вцепенен и плахо погледна учителката си. Накрая баща му излезе. С мръсна моряшка тениска, скъсан анцуг, с разчорлена коса.
—Коя е тая? – хълцайки, той се втренчи в нея със зачервени очи.
Този ден Гергана Иванова не успя да поговори с момчето. Току що бе видяла какъв тежък живот е имало момчето. Удивително беше, че момчето само приготвяше вечеря в кухнята – и то на десетгодишна възраст!
Настъпи Коледа. Децата радостно заобиколиха учителката си с ярки подаръци. Когато Станислав се приближи и извади своя подарък , увит във вестник, някои се засмяха.
Гергана го разопакова и изненадано извади от картонената кутия… желязна халка без камък и старо шишенце с парфюм на дъното.
Учителката беше смутена от подаръка на нелюбимия си доскоро ученик, но след това се опомни – поръсила парфюм на китката си и сложи пръстена.
— Сега ухаете като моята майка – каза Станислав с треперещ глас.
Децата млъкнаха, а учителката тихо избърса издайническа сълза.
С времето момчето започна да се връща към живота. Той споделяше проблемите си с учителката си и й искаше съвет.
До края на учебната година толкова си подобри оценките, че стана отличник. През следващите години само спечели математически олимпиади не само в училище, в града, но и в региона.
Когато Станислав завърши училище, той никога не забрави своята учителка. Винаги й пожелаваше честит рожден ден. „Вие сте най-добрата учителка на света!“ – тези искрени думи бяха безценен подарък за нея.
Когато момчето получи диплома от медицинския университет, Гергана Иванова получи писмо, в което се казваше: „Сред моите учители нямаше равни на вас. Вие сте любимата ми учителка.“
Той често й пишеше, сега си общуваха в интернет, казвайки й, че е защитил докторска степен и работи като хирург в престижна клиника.
И всеки път не забравяше да напише какъв искрен човек беше тя. Всяка година на рождения си ден от сутринта учителката получаваше кошница с цветя – голяма, с много рози и орхидеи.
След известно време Станислав поиска Гергана да заеме мястото на майка му на сватбата му. Тази молба толкова трогна Гергана Ивановаа, че тя не можа да сдържи сълзите си, не спря да плаче при поканата.
Тя извади пръстена без камък от същата стара картонена кутия, която пазеше през всичките тези години и поръси малко парфюм на дъното на бутилката – пазеше го за специален повод.
Младоженецът Станислав , докато взимаше учителката си от дома й, усети миризмата на майка си. И като дете той скри лицето си в раменете й, а тя нежно го погали по главата. И отново чу: Вие сте най-добрият човек, когото съм срещал в живота си.”
Година по-късно Гергана беше приета в болницата – Станислав я оперира. И именно него тя видя ърви, когато дойде на себе си след операцията. Като в мъгла го видя надвесен над нея и искрено усмихващ се:
— Е, как е нашата пациентка?
Вместо отговор тя хвана ръката му, стисна я безпомощно и прошепна с треперещ глас:
— Прости ми за всичко. Ти ме научи да бъда добра.
И тя му разказа за всичко лошо, което някога е мислела за него. А на душата й стана толкова леко…
