Тя лежеше пред мен, буквално само сянка на някогашното куче, което е била. Покритият с кожа скелет и безжизнените й очи отразяваха дълбочината на страданието й и беше очевидно, че е преживяла много.
Хората, които я доведоха в клиниката, разказаха ужасната история на нейната съдба. Те били собственици на апартамент до оживена гара, който давали за нощувки. Мястотобило вървежно, така че апартаментът почти никога не бил празен.
Разказаха, че веднъж двама млади души с куче, които се представили братя, наели апартамента им за доста дълго време. Собствениците не могли да подозират какви ужаси ще се разиграят между стените на апартамента им.
След две седмици, в който свършил срока на наема наемателите не върнали ключовете на собствениците и не реагиралли на опитите за връзка с тях. В такива случаи собствениците винаги имат резервни ключове, затова отишли в апартамента, за да видят какво се случва.
Отваряйки вратата, те били посрещнати с неприятната миризма на кучешки изпражнения и гледка, която нямало да бъде забравена дълго време. Наемателите ги нямало отдавна в апартамента, но кучето им било затворено.
Бедното животно било изоставено и принудено да издържи дни или седмици на истински затвор. Този апартамент станал свидетел на нейната отчаяна борба за оцеляване.
Растенията били изкоренени и изядени, а смачкани листа и пръст от саксии били разпръснати безразборно из апартамента. Когато гладът се засилил и възможностите били ограничени, инстинктът за оцеляване накарал кучето да консумира всичко, което намери.
Това може да са неядливи предмети като парчета хартия, плат или дори мебели. Отчаянието накарало кучето да изяде всичко, което му попадне, и дори тапетите по стените станали негово препитание.
Струва си да отдадем почит на собствениците на този апартамент и тяхната човечност. На фона на разрушени тапети и унищожени растения, мислите им били насочени единствено към благополучието на кучето. Без да се колебаят, те я взели на ръце и доведоха в клиниката, откъдето започна нейният път към възстановяването. Така и не успели да се свържат с предишните собственици…
Първият приоритет беше да стабилизираме изтощеното й тяло и да се справим с тежкото недохранване, от което страдаше. Започнахме да прилагаме цялостен план за лечение, насочен към нейното възстановяване.
Тялото й се нуждаеше от щадящо хранене, тъй като внезапното прехранване може да доведе до неблагоприятни последици. Разработихме внимателно изчислена диета от малки, чести хранения, богати на основни хранителни вещества. Напредъкът й беше внимателно наблюдаван, така че тялото постепенно да се адаптира към подобен приток на храна.
Осъзнавайки дълбоките емоционални проблеми, оставени след травматичното преживяване, разработихме програма за поведенческа рехабилитация за нея. Нашият екип по поведението на животните работи усилено, за да върне доверието й в хората и да й помогне да преоткрие радостите от живота.
Благодарение на търпението и постоянството все пак видяхме малки, но много важни успехи. Кучето започна да отговаря на команди, опашката й махаше несигурно, когато научи, че любовта и добротата могат да съществуват едновременно и в нейния свят.
Постепенно я въвеждахме в новата среда, хора и други животни, опитахме да я десенсибилизираме и да й внушим чувство за сигурност.
След няколко седмици интензивни грижи и рехабилитация, най-накрая дойде денят, когато животното беше готово за нов живот. Собствениците на апартамента ни увериха, че ще го дадат на нови, любящи стопани.
Въпреки че може никога да не разбера подробностите за нейното бъдеще, вярвам, че тя е намерила дом, където ще бъде ценена и закриляна. Това оцеляване на изоставено куче в празен апартамент подчертава невероятната адаптивност и издръжливост на животните в лицето на бедствието.
Този инцидент служи като напомняне за жизненоважната роля, която хората играят за благосъстоянието на своите домашни любимци. Състраданието и бързите действия на собствениците на апартамента, които осъзнали тежкото положение на кучето и го доведоха в клиниката за незабавна помощ, му дадоха втори шанс за живот.
