Напуснах жена си, оставяйки я с две деца на ръце.
Жена ми, някога великолепна жена, която привличаше вниманието на всеки мъж, за чието внимание мъжете буквално се бореха, вече не беше толкова привлекателна.
Гледах я и се чудeх как толкова красиво момиче може да се превърне в това. Вместо красива, стегната фигура вече беше с увиснал корем и гърди, вместо прически – с обикновена опашка. Неподдържани ръце, без маникюр.
През цялото време тя обръщаше внимание само на децата, на битовите дейности и много малко на мен. Тя спря да носи красиви дрехи, които подчертаваха нейната красота. Вместо това у дома взе да носи развлечени пуловир, когато е студено, тениски, когато е горещо, и някакви странни панталони.
За грима изобщо няма да говоря. За него тя забрави съвсем. Вече не можех да гледам толкова неподдържана жена до себе си, така че дълго време обмислях всичко това, а накрая си взех нещата и си тръгнах.
След известно време подадох молба за развод и оставих жена си в апартамента. Плащах издръжка, но не прекарвах време с децата. Тогава нямах време за тях, организирах личния си живот, търсех достойна кандидатка за мен.
А децата са грижа на жената, тя ги е родила, не аз. Моята работа е да плащам.
Мина много време от тогава. 4-5 години. По това време големият син вече беше тръгнал на училище, а малкият ходеше на детска градина, доколкото знам.
Не поддържах връзка с бившата ми съпруга и децата, само ссъвестно плащах месечна издръжка. Никога не създадох семейство и не задържах дълго жените до себе си.
Всички ставаха като жена ми, когато почвахме да живеем заедно, затова ги напусках.
Един ден се случи нещо невероятно.
докато вървях по улицата, срещнах бившата си жена. Честно казано, челюстта ми просто падна на земята и не се повдигна.
Тя бе станала още по-красива, отколкото когато все още излизахме заедно. Красива фигура, прическа, грим. Всичко си имаше.
Нито един намек за жената, която бях изоставил. Не можех да повярвам. Дори исках да се приближа, но не посмях.
Разбрах, че сега тя дори няма да ме поздрави. Все пак аз бях лошото копеле, което я бе напуснало, защото нямаше идеален външен вид, след като току-що беше родила най-малкия си син.
Тогава осъзнах всичко. Начинът, по който тя изглеждаше тогава, беше следствие от скорошното раждане и липса на време. Апартаментът винаги беше чист и подготвен, децата винаги бяха добре гледани.
Дори тогава тя ми обръщаше внимание, въпреки че не намираше време за себе си.
В този момент съжалих за всичко, защото загубих идеалната си жена и децата си. Осъзнах тяхната стойност едва след като загубих всичко. Сега тя не ме приема, дори не ми позволява да се доближа до нея или децата.
Мъже, не правете прибързани заключения, а помислете добре. Иначе ще загубите всичко, както ги загубих аз. Пазете любимите си хора.
