Съпругата ми и аз най-накрая успяхме да си купим апартамент в добър жилищен комплекс. Тъй като сменихме местоживеенето си, синът ни трябваше да смени детската градина.
Не се притеснявахме за него, защото знаехме, че той никога не е имал проблеми в старата детска градина. Но очакванията ни се разминаха с реалността.
Новата детска градина се намираше близо до жилищния комплекс. Беше частна, така че бяхме по-сигурни за безопасността на нашия син, отколкото в държавните. Всички учители бяха прекрасни педагози и хора.
Но тогава се появиха проблемите. Синът ми имаше проблеми не с учителите си, а с момче от своята група.
Всичко започна и приключи за около три седмици. Преди три седмици отидох да взема сина си в детската градина. В колата го погледнах, а той беше толкова тъжен и мрачен, въпреки че знаеше, че за вечеря има домашна пица и винаги беше щастлив от това.
Разбрах, че нещо не е наред и попитах какво се е случило.
— Виктор ме удари силно по главата с количка… – мрачно и обидено измърмори синът.
— Боли ли те главата? — попитах развълнувано, оглеждайки се дали има подутина.
— Малко.
— Като се приберем, ще му сложим нещо студено. И мама ще го целуне, за да не го боли – казах аз и все пак се сетих да попитам сина си нещо друго. – А ти отвърна ли му?
— Не, тате. – измърмори той отново под малкото си носле.
— Защо, малък?
— Не обичам да се бия.
— Сине, не е нужно да се биеш, но когато те нападата, трябва да можеш да се защитиш. Когато пораснеш, ще те науча на самоотбрана.
— Какво е самозащита? – заинтересува се той.
— Това е когато използваш сила, за да не те удари никой, дори и много да иска.
— Добре татко. — вече по-ентусиазирано отговори синъ ми.
Вечерта направихме пица и седнахме да вечеряме. Синът ми поиска да отиде в хола, за да яде пица и да гледа детски, а жена ми и аз бяхме в кухнята и започнах да й разказвам за днешния неприятен случай.
Бях поразен от позицията на жена ми: ако нашият Ангел не иска да отвърне на удара, тогава той не трябва да го връща.
Това не го разбрах, тоест всеки може да го бие, а той просто трябва да го издържи, без да иска да обиди никого?
Имахме кавга с жена ми, но такава, че синът да не забележи нищо.
На другия ден Виктор отново удари Ангел. Говорих отново със сина си за това как трябва да се защити и да отвърне на удара.
Марк обеща, че следващия път със сигурност ще отвърне на Виктор, ако го удари отново. Но нито следващия път, нито втория, третия, Ангел отвърна.
А когато синът ми се върна с голяма подутина на челото, не издържах и поговорих сериозно с учителката. Тя каза, че знае за тази ситуация, това дете обижда всички, не само сина ми.
И не помага нито разговорът с него, нито разговорът с майка му, защото според майката „той е идеалното й дете и не би могъл да направи такова нещо. А децата просто си измислят нещата, толкова завиждат на сина ми.”
Какво има за завиждане? Всички сме от един квартал и имаме приблизително еднакви доходи. Като цяло реших, че ще тренирам сина си и ще го подготвя за предизвикателството.
Влязох в ролята на хулигана Виктор и „обиждах“ сина си, а Ангелчо от своя страна се научи да отвръща на удара. Правехме всичко това тайно, без да казваме на майка му, докато тя беше на работа.
Разбрахме се, че това е нашата тайна мисия.
Дойде неделя и беше време да направим последна тренировка, затова изпратихме мама да пазарува.
На другия ден следобяд жена ми ми се обади разгневена и започна да крещи, че съм научил Ангел да се бие и той започна да бие децата.
Оказа се, че Виктор отново е тормозил Ангел. Взел му количката от ръката. Ангел решил, че този път няма да е на неговата и си взел количката обратно. Виктор ударил Ангел по главата с кубче за игра, а Милен му отвърнал, като г о цапардосал с количката по главата.
В резултат хулиганът се разплакал и изтичал при учителката. Виктор вдигнал такава силна истерия, че се наложило да звънят на майка му, която също вдигналаа скандал и не приела никакви обяснения.
А после тя се обадила на жена ми и й вдигнала скандал.
Вкъщи жена ми започна да ми казва, че това е, сега Ангел ще започне да бие децата и тем подобни. Едва я убедих, че Ангел е умно момче, което няма да използва сила просто така.
Още повече, че на таква крехка възраст той е разбрал, че конфликтът може да се разреши без юмруци.
Всичко завърши с това, че Ангел обеща на майка си, че няма да бие децата просто така, само ако някой го обиди. А Виктор вече изобщо не се приближива до сина ми и започна по-малко да тормози другите деца.
Смятам, че постъпих правилно, когато научих сина си да се защитава. А вие какво мислите?