Когато мъжът ми се разболя, очаквах децата да ни помогнат. Но ме очакваше изненада…

загрижена жена
Изображение от Drazen Zigic on Freepik

Съпругът ми Орлин е на 75, а аз съм на 71. През всичките тези години спестихме прилична сума – около 30 хиляди долара. Тези пари не ни паднаха от небето, те са спечелени с много труд.

Въпреки че Орлин отдавна е пенсионер, той все още продължава да прави ковани изделия – порти, огради, декоративни елементи. Но годините вземат своето: зрението му се влоши, вече нямаше сили за упорит труд.  И аз се справям трудно с домакинството и градината.

Преди месец Орлин се разболя тежко и се наложи да викаме линейка. Най-голямата дъщеря Мирослава веднага заряза всичко и дойде от София.

А пък малкият ни син Даниел дори не си направи труда да дойде и да посети баща си. Когато го помолих да донесе лекарство, снаха ми просто ми махна с ръка: „Имаме малко дете, не можем да го оставим“.

След това слушах и упреци от тъщата как съм смееела да им искам пари за операцията.

Но Мирослава беше с нас през цялото време. Тя дори си взе отпуск от работа, за да се грижи за баща си. Внукът Петър често се отбиваше при дядо си след училище. Мирослава дълго време събираше пари за ремонт и искаше да даде всяка стотинка за операцията на баща си, но отказахме.

Даниел пък изглеждаше напълно отдалечен от семейството си. През всичките тези седмици, в които Орлин беше в болницата, той се обади само веднъж – само за да разбере как вървят нещата. Никога не сме получавали помощ от него. И когато Орлин беше изписан, помолихме Даниел да ни закара у дома в селото.

— Мамо, пътищата дотам са ужасни, ще си спукам всички гуми. Вземете автобуса, татко вече се чувства по-добре.

В крайна сметка Мирослава помоли кумата си да ни закара с колата си.

След това съпругът ми и аз решихме, че е време да благодарим на дъщеря ни за подкрепата. Решихме да й дадем нашите спестявания – същите тези 30 хиляди долара. Чух Мирослава да казва, че е време да купя апартамент на Петър, защото той вече е голяма. Мирослава е разведена отдавна, работи на две работи, но печели много малко.

Преди седмица тя дойде да ни помогне с градината и вечерта тихомълком й подадохме плик с пари. Мирослава не сдържа сълзите си и ни благодари.

Но Даниел също разбра за постъпката ни. И дойде в селото с жена си и тъща си, за да ни вдигнат голям скандал. 

— Вие изобщо нямате съвест – започна тъщата.

— А мислили ли сте за нас? А за внуците си? — подхвана снахата.

— Мамо, ти си просто предател! — извика Даниел.

Стояха над нас и ни крещяха. Тогава синът ни дори се закани да съди.

— Добре, ще те съдя. Ще те съдя част от къщата, да знаеш! — каза той.

И наистина – Даниел вече се обърна към съда, заявявайки, че сме постъпили несправедливо и че той също трябва да получи своя дял.

Мирослава ни намери добър адвокат и плаща за услугите му.

Сега цялото село говори за нас. Някои съседи казват, че сме постъпили правилно, други ни гледат накриво, сякаш сме извършили някакво предателство. Но как би могъл синът ни да забрави, че се отвърна от нас в труден момент? Че не дойде при баща си в болницата, не му донесе лекарства, не му помогна?

Трябва ли родителите да дадат половината от имуществото си на сина си? Какво мислите?

Advertisement