Когато мъжът ми поиска развод, въздъхнах облекчено. А на развода му спретнах изненада

руса жена
Изображение от freepik

Когато съпругът ми каза, че иска да се разведе с мен, въздъхнах с облекчение. Отдавна не бях щастлива и смятах, че това е вярното, дори закъсняло, решение. Но в районния съд реших да го изненадам.

Прочетох писмо, което написах предния ден! Трябваше да му видите лицето – съдийката едва сдържа смеха си. Ето какво написах там:

„Любими мой, винаги съм бил честна с теб, била съм с теб в радост и тъга. Преминахме заедно през тези 15 години, изпълнени с емоции. Сега съм свободна и искам да ти благодаря за всичко, което ми даде в този живот.

1. Ти ме научи как да се боря и да се справям с трудностите без излишен стрес, които ми се изпречиха. Винаги се опитвах да се справя сама с всичко, за да ти спестя нервите.

2. Благодарение на теб вече знам как да поставям инжекции. Спомням си, че когато виждаше спринцовка, направо припадаше. И аз, след като събирах сили и смелост, го правех сам.

3. Ти ми помогна да стана завършен майстор. Сега мога да правя всякакви ремонти. Да оправя вратата на шкафа не е проблем! Почистването на запушени тръби отнема 10 минути работа. Налагаше се да го правя сама, защото ти се прибираше „много уморен“ и забравяше за всички тези неща. Но се сприятелих с инструменти като отвертка и чук. След това преживяване вече не ме е страх да бъда сама.

4. Оказах се многостранна жена. Научих се как да изглаждам конфликтите в нашата кооперация, да се занимавам с общината, да плащам глоби и да пиша обяснителни писма. Между другото, помниш ли как се научих да шофирам? Книжката ти беше отнета и трябваше бързо да се науча как да правя това, за да те вземам от кръчмата пиян.

5. Доволна съм от фигурата си, която дължа на теб. Благодарение на теб винаги бях в движение: или носех торба с хранителни стоки вкъщи, или копаех цялата градина на село сама, защото пръстите на краката те боляха и категорично отказваше да станеш от дивана.

6. Благодарение на теб станах професионалист не в една област, защото трябваше да печеля пари за цялото семейство.

7. И накрая – благодарнa съм ти, че ме напусна, уморен от факта, че уж не съм те разбиралa. Ти си тръгна, затръшна вратата и вероятно не забеляза въздишката ми на облекчение.

Благодаря ти за всичко!“

Advertisement