Когато кучето ми умря от старост на 19-годишна възраст, дълго време чувахме драскане на нокти. И аз, и съпругът ми. Отначало не казах нищо; Не исках да отварям отново раната; съпругът ми страдаше много. И той не ми каза нищо по същата причина.
Една вечер се спогледахме… Попитах:
– И ти ли го чуваш?
Той отговори, че го чува от първия ден на загубата. Обясних си това с трикове на паметта. Звукът се е запечатал и заради стреса започва да избива.
Въпреки че кучето ни не можеше да ходи през последната година. Все лежеше и ставаше само за памперса…
Но неутешими стопани, които също бяха преживели загубата на любимия си домашен любимец, разказваха за подобно драскане, без изобщо да сме се разбирали.
А една жена разказа как котаракът й си отишъл. Огромна тигрова котка със златни очи. Жената го намерила в една локва, било още сляпо коте. Едва дишал. Давала му мляко от пипета.
Котката много обичала стопанката си. А през нощта той спял на главата й – това не я ядосвало, напротив. Котката и нейното мъркане разнасяли спокойствие из цялото й тяло… Тя имала само своята котка. А той имал своята любима стопанка…
Котката живяла дълго време, след което остаряла и умряла. Стопанката била ужасно тъжна. И тогава жената се разболяла много.
Вдигнала висока температура и дишала трудно. Ставало все по-лошо и най-важното било, че била напълно сама. Решила да изчака до сутринта и тогава да извика линейка. Не спала.
И не се унесла. Тя чула и усетила как нещо тежко скочило върху леглото. Приближил се и легнал до главата й. И замъркал. Това бил нейният котарак, нейният Тихон, тя го знаела със сигурност. Тя леко погалила котката, осъзнавайки, че това няма как да се случи! Но се случило!
До зори котаракът бил с нея. И тогава той я погледнал със златните очи, скочил от леглото и изчезнал. Погледнала под леглото – празно. Но не можела да се изправи от ужасна слабост. След това заспала.
И се събудила няколко часа по-късно в по-добро състояние. Успяла да извика линейка и загубила съзнание…
Може би, разбира се, да е било халюцинация. Но има много подобни истории – има ги в книгата „After Life“ на Рандълс и Хоуг, има ги в различни сайтове, където хората просто разказват невероятни случаи…
Някой мести купа, която стопаните, в скръбта си, са забравили да махнат. Скача на леглото и ляга до тях. Щрака с невидимите си нокти по пода, както в хубавите времена, когато са били заедно…
Нашите домашни любимци са тези, които дават знаци и идват да се сбогуват, за да не се разстройваме много – това си мислят много хора. Но те не говорят много за това – много е лично.
И могат да се изсмеят на историята им, точно както се смеели на твърденията на философите, че животните усещат всичко, могат да страдат, да имат състрадание и да обичат истински.
За разлика от някои хора…
Анна Кирянова
