Случват се събития, за които сме готови да обвиним небето, но само времето показва, че са имали смисъл.
Понякога Съдбата е неоправдано жестока. Или просто изглежда така. Но всъщност ю е извън нашите сили да разгадаем, обясним или разберем Божественото Провидение. Случват се събития, за които сме готови да обвиним небето, но само времето показва, че са имали смисъл.
Че ако някой ден не се беше случила беда, тогава нямаше да се случи чудо, тухла от Вселената нямаше да се побере в отредената й ниша и нямаше да произведе грандиозен ефект в много по-голям мащаб, отколкото някога сме си представяли.
В едно московско училище момче спряло да посещавало часовете. Не идвало седмица, две… Лев нямал телефон и съучениците му, по съвет на учителя, решили да отидат в дома му.
Майката на Лев отворила вратата. Лицето й било много тъжно. Децата я поздравили и плахо попитали:
— Защо Льова не ходи на училище?
Майката отговорила тъжно:
— Той повече няма да учи с вас. Опериран е. Неуспешно. Льова е сляп и не може да ходи сам…
Децата замълчали, спогледали се и тогава един от тях предложил:
— Ние ще се редуваме да го водим на училище.
— И да го придружаваме до вкъщи.
— А ние ще му помогнем да си направи домашното – изчуруликали съучениците, прекъсвайки се един друг.
От очите на майка ми бликнали сълзи. Тя повела приятелите му в стаята. Малко по-късно, опипвайки пътя с ръка, Льова излязъл при тях с превръзка на очите. Момчетата замръзнали. Едва сега те наистина разбрали какво нещастие се е случило с техния приятел. Льова казал с мъка:
— Здравейте.
И тогава от всички страни се изсипало:
— Аз ще те взема утре и ще те заведа на училище.
— А аз ще ти разкажа какво сме взели по алгебра.
— А аз по история.
Льова не знаел кого да слуша и само кимал объркано с глава. Сълзи се стичали по лицето на майка му.
След като си тръгнали, момчетата съставиили план – кой кога ще идва, кой какви предмети ще обяснява, кой ще ходи с Льова и ще го води на училище. В училище момчето, което седеше на един чин с Льова, тихо му казвал по време на урока какво пише учителят на дъската.
А как замръзвал класът, когато отговарял Льова! Как всички се радвали на неговите шестици, дори повече от своите!
Льова се учел чудесно. Целият клас започнал да учи по-добре. За да обясниш урок на приятел в беда, трябва сам да го знаеш. И момчетата се стараели.
Освен това през зимата започнали да водят Льова на пързалката. Момчето много обичало класическата музика и неговите съученици ходеха с него на симфонични концерти…
Лев завършил училище със златен медал, след което влязъл в университет. И имал приятели, които станаха неговите очи. След университета Льова продължил да учи и в крайна сметка станал световноизвестен математик – Лев Семенович Понтрягин.
Удивителна личност, Лев Семьонович Понтрягин е съветски математик, един от най-великите математици на 20-ти век, който има значителен принос в алгебричната и диференциалната топология, теорията на трептенията, вариационното смятане и теорията на управлението.
Работата на школата на Понтрягин има голямо влияние върху развитието на теорията на управлението и вариационното смятане в целия свят.
Казват, че е имало такъв случай: „Професор Николай Николаевич Бухолц изнасял лекция, всички не слушали много внимателно, когаато изведнъж се чул гласът на Понтрягин: „Професоре, направихте грешка в чертежа!“ Оказва се, че бидейки сляп, той е „чул“ подредбата на буквите на рисунката и е разбрал, че там не всичко е наред.“
Това е невероятно, но помислете само: щеше ли момчето Лева да стане такъв изключителен човек, ако не се беше случило нещастие с него и ако такива прекрасни и надеждни приятели не бяха до него?
