Марина много обичаше съпруга си, защото той винаги се грижеше за нея и й беше верен. Съпругът й работеше на добра работа, така че лесно можеше да издържа семейството си. Той имаше тристаен апартамент, където Марина се премести, но не й беше много комфортно.
Тя се притесняваше, защото майката на мъжа й не я харесваше особено. Може би заради постоянния стрес Марина не можеше да забременее.
Но ето че най-сетне се случи – Марина забременя.
От този момент нататък мъжът й забрани да прави каквото и да било, за да не се стресира и просто да си почива, защото всичко може да повлияе на детето.
Раждането протече доста трудно и продължително. Марина беше много щастлива, че е оцеляла, но незнайно защо никой от лекарите не се усмихна, а веднага взеха бебето и го отнесоха към реанимацията.
Час и половина по-късно Марина реши да говори с лекаря, Той беше видимо нервен и само й каза, че след време тя ще има и други деца, което я шокира.
Марина веднага си помисли, че синът й е починал, но тогава докторът добави: „Не знам какво ще правите с детето, но то има церебрална парализа и най-вероятно няма да доживее дори до десет години.“
След като научи новината, съпругът на Марина реши, че бебето трябва да бъде изпратено в сиропиталище, защото той нямаше да гледа такъв син, а ако Марина все пак го вземе, той ще си вземе нещата и ще я остави сама.
Марина плачеше през цялото това време, не знаеше какво да прави. Изобщо не можеше да си помисли да зареже собственото си дете.
Щеше да го гледа, каквото и да се случи, но не очакваше да чуе нещо подобно от съпруга си. Преди беше толкова грижовен и мил, а сега просто постави условие и не се интересуваше от чувствата на жена си.
Когато най-накрая бе дадено бебето на Марина, тя забеляза, че синът й дори не можеше да пие мляко, но беше още по-болезнено да разбере, че баща му вече го е изоставул и изобщо не иска да го вижда.
Марина реши, че ще отгледа и възпитава детето сама, независимо от цената.
Мъжът й реши да й се обади преди изписването и да я попита какво е решила да прави. Марина твърдо отговори, че ще отгледа това бебе. Той бе категоричен, че ще подаде молба за развод и ще се обвърже само с издръжка, тъй като не искал да има общо с това дете и майка му, не искал да се опозорява пред хората.
Най-интересното бе, че майката на съпруга й нреши да дойде при изписването. Свекървата я посрещна с усмивка на лицето и поиска да види внука си.
Седейки в таксито, свекървата и Марина дори не се погледнаха, но когато пристигнаха у дома, майката на съпруга й все пак реши да поговори със снаха си на чаша чай.
Разговорът беше много дълъг, свекървата се опита да се извини на Марина заради сина си;. Тя се закле, че винаги ще се опитва да помага на Марина и че ще е нейна опора в грижите за болното дете.
И тя наистина го направи. Свекървата нае специален масажист за момчето, който идваше в дома им два пъти седмично и, естествено, възрастната жена плащаше всичко от собствения си джоб.
Грижите и любовта на двете дадоха резултат. Лекарят забеляза много добри промени в здравето на малкото бебе, което започна да се развива и дори да се държи като нормални деца.
Тогава бащата на момчето реши да се появи, защото смяташе, че не всичко е загубено. Но когато погледна бебето, без да каже дума, си тръгна.
Марина въздъхна тежко, но не беше изненадана. Мъжът й се бе проявил като безчувствен човек и тя отдавна нямаше чувства към него.
Важното е, че с времето синът й наистина се подобри. Той дори можеше да ходи, но винаги трябваше да има патерица под ръка.
Марина и свекърва й бяха много щастливи от това. Двете бяха си станали много близки. Обединени от неволята и любовта си към момчето.
