Господ ни обича и приема по всякакъв начин. И винаги ни дава възможност да се поправим, да се отървем от греха, да избегнем грешките. Но колко често чуваме и следваме тези съвети на Бог? Ще ви разкажа една история, която ще ви накара да се замислите.
„Дълги години живях в един дом с баща ми в състояние на постоянни караници и страх. Пиеше много и в пияно състояние беше агресивен и неадекватен. Нямаше къде да отида. Когато побоят му стигна връхна точка, извиквах полицията. Това се повтаряше много пъти.
Полицията вече идваше както обикновено, пишеше акт, отвеждаше баща ми и след няколко часа, когато се усмиряваше, го пускаха. В отчаяние се молех на Господ, Пресвета Богородица, благословената Матрона … Но всичко остана същото.
И така, веднъж, когато за пореден път се обадих в полицията, полицията се държа необичайно. Един остро спря оплакванията ми за баща ми, прекъсвайки ме с думите: „Той е твой баща!“. Бях изненадана от властния му тон.
А вторият полицай много кротко започна да ме убеждава да не пише акт, а да се опитам да се помиря с баща си. Бях изненадана, за първи път срещах такова безразличие. И въпреки че ме беше срам да пиша изявления срещу собствения си баща, не знаех други възможности да го успокоя.
И тези твърдения винаги се приемаха безразлично, а после изведнъж такова назидание …
Сега дори не си спомням дали съм написала заявлението тогава или не. Но седмица по-късно баща ми внезапно почина. Толкова много години се карах с него, живеех в постоянно негодувание и дори преди смъртта му нямах време да поискам прошка, да простя или да се помиря.
И сега няма какво да се направи. Господ ми изпрати сигнал да се вразумя в лицето на тези двама полицаи, но аз не чух думите Му, отправени към мен: “Това е баща ти!”
Много по-късно разбрах защо молитвите ми баща ми да се излекува от алкохолизма не получиха отговор. Защото се молих за него с омраза и негодувание в душата си.”
