„Мразя света, в който мъжете обличат жените си като проституки, излагайки на показ всичко, което трябва да бъде съкровено.
Където няма понятия чест и достойнство.
Където жените не искат деца, а мъжете не искат семейства.
Където мухльовците се смятат за успешни зад воланите на бащините коли, а всеки, който има дори малко власт се опитва да ви докаже, че сте нищожество.
Където хората лицемерно заявяват, че вярват в Бога с чаша алкохол в ръцете и с липсата на най-малко разбиране на тяхната религия.
Където понятието ревност се смята за срамно, а скромността – за недостатък.
Където хората са забравили за любовта, а пък търсят най-добрия вариант за партньор.
Където младежите изпиват парите на родителите си в нощните клубове, кривейки се под примитивни звуци, а момичетата се влюбват в тях заради това.
Където мъжкото и женското отдавна вече не се различават и където всичко това заедно се нарича свобода на избора, а тези, които избират друг път, веднага биват заклеймявани като изостанали деспоти, аз просто не мога да го приема“.
