Аз съм на 65 години и не искам и не мога да помагам на дъщеря си с децата. За мен е удоволствие да дойда, да играя с тях, да остана, но не и да седя всеки ден!
Преди месец напуснах работа. Работих е в предприятие като оператор на 12-часови смени.
Колеги вече ми казваха на работа:
– Безсмъртна ли си, как на 65 години ходиш на смени?
Освен това работата ми е нервна, трябва да следя технологичния процес. Работех в химически завод. Не се отказах, защото знаех, че дъщеря ми ще ме помоли да гледам децата й.
Въпреки че самата аз съм пенсионерка от 45-годишна, защото професията ми се води вредна.
Работех и помагах на дъщеря си с пари. За мен е по-добре на работа, отколкото вкъщи с три деца.
Знаех си, че щом напусна, веднага ще каже, че трябва да си гледам внуците!
Дъщеря ми често настояваше, че е време да ходи на работа, че й е писнало да седи вкъщи, че сега е подходящата възраст да гради кариера.
Какво общо имам аз с това?
Разбирам, че трябва да помогна, но не искам и не мога. Чувствах се много по-добре на работа, отколкото с децата!
С внуците веднага ми се вдига кръвното, боли ме главата, вкъщи с тях е задушно и лошо.
Децата са малки и дъщеря ми много се страхува от течения, особено след като децата постоянно играят на пода, така че у дома е горещо. Децата тичат по шорти и тениски.
Но аз не мога така, нямам достатъчно кислород, наистина започвам да се задушавам, сърцето ми бие като лудо.
Съпругът ми и аз живеем сами и у дома е прохладно, прозорците винаги са отворени.
Имам трима внуци, големият е на 6 години, малкият е на 2 години, средният е на 4 години. Много ги обичам, просто ги обожавам. Всички момчета.
Докато работех, дадох картата за заплатата на дъщеря ми. Със съпруга ми имаме две пенсии и неговата заплата е напълно достатъчна.
– Вие имате повече нужда, използвайте я.
Заплатата ми беше средна за моя регион. Докато работех, всичко беше толкова хубаво, всички ме обичаха, уважаваха, съжаляваха.
– Бавачката се прибра от работа, уморена е!
Веднага слагат чайника, всички знаят, че първо пия чай с лимон от пътя и едва след 15 минути сядам да вечерям.
Всички ми помагаха, дъщеря ми ще дойде на гости, ще почисти, ще измие подовете. Съпругът ми ще купи хранителни стоки през уикенда и ще приготви обяд. Показваха ми толкова много внимание и грижа.
А сега напуснах работата си и, разбира се, трябва да готвя, защото си седя вкъщи, трябва да мия подовете, защото си седя вкъщи, трябва да купувам хранителни стоки, защото седя у дома и не се уморявам на работа.
Сега трябва да помагам и на внуците, защото дъщеря ми иска да ходи на работа.
Децата не ходят на детска градина, не искат да разнасят заразата оттам. Големият често боледуваше, когато ходеше на детска градина. Самият той ще се разболее и ще зарази всички останали. В резултат на това и тримата се разболяват. Затова дъщеря ми реши да не ги пуска на детска градина.
Казах на дъщеря си, че не мога да седя с децата, здравето ми не го позволява, тя беше толкова обидена и сега не говори с мен.
Аз съм такъв човек, не мога и не искам да седя с внуците си. Не искам да обещавам на дъщеря си, че ще бъда бавакча.
Опитах се да й обясня, но не се получи, тя не ме чу.
„Ти не обичаш внуците си“, каза тя.
Обичам ги, обичам ги с цялото си сърце, но не мога да седя с тях!
Какво да правя? Как мога да обясня това на дъщеря си?
На 65 години не заслужавам ли почивка и спокоен живот! Кино, театър, йога, веднъж седмично сауна с приятели.
Защо трябва да помагам на внуците си?
Дъщерята вече е в истерия, оплаква се на баща си, че майките на всичките й приятели помагат с децата, внуците почти живеят с бабите си.
Тя и съпругът й са млади, искат да живеят и да ходят на дискотека и на почивка сами без децата, а и й е време да работи. От седем години седи вкъщи.
Разбирам всичко, ще помагам с внуците, но не за постоянно. Веднъж или два пъти седмично ще гледам децата, но не всеки ден.
Поне си намерих работа отново, за да ме остави. Отидох до пощата, имат нужда от персонал, въпреки че заплатата не е голяма, но графикът е добър от 8 до 17 часа.
Предложих й да наеме бавачка, но тя не иска да го направи. Защото никой не иска да седи с три деца, а ако се съгласят, е само за много пари.
Не съм момиче, вече съм на 65 години, имам ли право да живея спокойно поне на тази възраст?
Казвам на дъщеря ми, поседи още малко, скоро големият син ще тръгне на училище. Мога да го водя на училище и да го взимам. Дори мога да помогна с домашните.
Не, това не я устройва, тя иска всяка сутрин да идвам при нея и да седя с трите момчета цял ден.
Не знам как да се разбера с дъщеря си!
