Като дете майка ми така и не ми показа обичта си. После разбрах цялата истина за моето раждане

Като дете майка ми така и не ми показа обичта си. После разбрах цялата истина за моето раждане
Изображение от freepik

През цялото си детство и като тийнейджърка така и не познах майчината любов.

Бях много малка, някъде на четиригодишна възраст, когато започнах да разбирам, че майка ми винаги е недоволна от мен, каквото и да правя. Опитах се да не я дразня, но не се получаваше. За всяко малко нещо майка ми се караше и ме наказваше.

После дойде време да тръгна на училище. Помня, че преди първия учебен ден попитах майка ми защо не ме обича? Мама не очакваше такъв въпрос и след дълга пауза каза, че си измислям глупости.

После обаче напът за училище ме хвана за ръка, това се случваше рядко и се радвах дори на такъв малък знак на внимание от нейна страна.

Неусетно настъпи моментът и за абитуриентския ми бал.

Преди бала помолих майка ми да ми запише час на фризьор, съученичкиите ми вече говореха само за това и ми казваха какви прически ще си направят. Мама каза, че все още е твърде рано да тичам из салоните и че е достатъчно, ако тя сама ме сплете по красив начин.

Това много ме натъжи.

Разстроеан, на следващия ден отидох при баба ми, тя живееше в края на града. Имах ключа от къщата й и когато влязох в двора, чух баба ми и майка ми да си говорят. Те не знаеха, че съм наблизо и ги слушам.

Чух ги да си говорят за мен. Баба каза:

— Защо се държиш така с Елена? Тя все се опитва да ти угоди, а ти си така груба с нея. Не бива така!

— Трудно ми е. Няма да ме разбереш, но тя е пълно копие на родителите си.

Скрих се уплашена зад ъгъла, разговорът свърши дотук и майка ми си тръгна. А аз изтичах до баба си и попитах какво означава репликата на майка ми за „родителите“.

Баба въздъхна и махна с ръка:

— Ех, внучке. Шило в торба не стои.

След това баба ми разказа шокиращата история за моето семейство и това как съм се родила.

Мама и татко се оженили малко след като завършили висшето си образование. На сватбата била и сестрата на майка ми, леля Нина.

Още преди сватбата тя се заглеждала в баща ми и на всички, включително и на майка ми, било ясно, че леля Нина изобщо не е безразлична към младоженеца.

След сватбата майка ми почти веднага забременяла и пет месеца по-късно, връщайки се у дома от несъстоял се преглед при лекаря, заварила мъжа си и сестра си в леглото.

Сестра й не се оправдала.  Директно заявила, че не може да живее без Александър, моята баща.

Майка ми пък, извън кожата си от емоции, си събрала нещата и отишла при баба ми. Бабата се опитала да спаси семейството, скарала се на най-малката си дъщеря, убедила голямата да се върне, но майка ми не пожелала.

Случилото й се отразило по най-тежкия начин. 

Месец по-късно бременността на майка ми била прекъсната; лекарите казали, че е заради многото нерви и заради това развитието на плода спрял. Междувременно пък татко и леля Нина заживели заедно.

Когато леля Нина била вече в деветия си месец, тя и татко решили да отидат на море за няколко дни. То е само на стотина километра от нас. На връщане обаче попаднали в катастрофа.

И двамата загинали. От болницата успели да спасят само детето чрез предизвикване на изкуствено раждане. Както можете да се досетите, това бебе съм била аз.

Веднага възникнал въпросът какво да правят с мен? Баба ми убедила майка ми да ме вземе от родилния дом и да ме осинови.

… Върнах се у дома, като не можех да спра да мисля за това, което чух. Най-сетне разбрах причината за поведението на майка си, но въпреки това дори в мислите си я наричах майка.

След като разбра, че баба ми е разказала всичко, майка ми въздъхна:

— Е, сега знаеш всичко. Мислех да ти разкрия истината, като станеш на 18, но така и не събрах кураж…

Прегърнах майка си и се опитах да я успокоя:

— Не се разстройвай, за мен ти си истинската ми майка!

Думите ми изобщо не успокоиха майка ми, напротив, тя се разплака и отиде в стаята си.

След това заминах да уча в областния град. Отношенията ни с майка ми след училище станаха много по-добри, тя вече не намираше само кусури в мен.

Докато учех в университета, се връщах у дома рядко. След сесиите си търсех  работа на непълен работен ден, осъзнавайки, че нито баба ми, нито майка ми имат излишни пари…

Преди да се дипломирам майка ми ми се обади и каза, че ще се омъжва. Любимият й Иван беше успешен бизнесмен. Той ме поинтересува за плановете ми и ми предложи добра позиция в компанията на негов приятел.

Съгласих се и скоро започнах работа по специалността си като икономист. Директорът на фирмата дори ми отпусна служебен едностаен апартамен, за който дори не съм мечтала.

А година по-късно майка ми роди братче. Не знам кой от нас беше по-щастлив. Сега прекарвам цялото си свободно време в общуване с бебето, а майка ми вече се е променила много, започна да се отнася към мен съвсем различно.

Иван предложи да отпразуваме моя 25-ти рожден ден в заведение, като сам поеме разходите. Разбира се, поканихме баба ми и няколко мои приятели.

Когато майка ми ме поздрави, тя, без да се смущава от присъстващите, се извини, че ми е обръщала толкова малко внимание като дете и каза, че много ме обича.

Всички присъстващи ръкопляскаха, ние с майка ми се прегърнахме и се опитвахме да скрием сълзите си от тях.

Advertisement