Лиза гледаше баща си в очите и чакаше някаква реакция. Тя ясно му даде да се разбере, че ако я прогони сега, двамата никога повече няма да общуват.
Момичето се опитваше да бъде твърда и спокойна, но бузите й бяха мокри от сълзи. Тя се страхуваше повече от всичко, че той ще затвори вратата след нея.
След развода на родителите си Лиза не видя баща си около шест месеца. Но един ден тя се се засече с него в парка. Той беше с някаква жена и момиче, малко по-малко от Лиза.
Тя му беше толкова обидена, че искаше да го изтрие от паметта си, но все пак той й беше баща и чувствата й към него бяха сила.
Лиза реши да се срещне с него и да си поговорят. Отиде му на гости в новия апартамент. Той й отвори вратата, дори се извини, че не е участвал в живота й през цялото това време, но тогава се появи новата му жена.
Тя започна да му крещи и да настоява да отпрати Лиза. Заяви му, че след като има ново семейство, трябва да сложи край на миналото.
Тогава Лиза даде на баща си избор. Тя, естествено, не искаше да се сбогува с него, но разбираше, че нещата не могат да продължават така.
Новата съпруга погледна момичето с омраза. Тя го ревнуваше от нея и смяташе, че общуването със собствената му дъщеря може да го накара да се помири с бившата си съпруга.
Мъжът не знаеше какво да прави. Не искаше да остане без нищо, като направи грешен избор.
— Лиза, трябва да си вървиш – каза накрая той и затвори вратата.
Момичето не можеше да повярва, че баща й я е предаде. Тя знаеше, че той не е идеален баща, но изобщо не очакваше такава постъпка от него. Тичаше до вкъщи и се давеше от сълзи.
От тогава минаха 15 години. Тя стана красива жена, изгради успешна кариера и ссе превърна в и уверен човек. Лиза зачеркна баща си от живота си, но все още изпитваше неприязън към него.
Един ден Лиза и бъдещият й съпруг приготвяха вечеря. И тогава някой позвъни на звънеца. Иван отвори и видя на прага непознат 50-годишен мъж. Той попита дали Елизабет е у дома.
— Сбъркал си адреса! – каза Лиза, щом разпозна собствения си баща.
— Извини ме за безпокойството, дъще, но трябва да поговорим.
Лиза не го изслуша. Тя затръшна вратата и продълби да си върши работата. Годеникът й забеляза вълнението на момичето и започна да я успокоява. Тя му разказа кой е възрастният мъж и му сподели какво се бе случило едно време.
Баща й се появи отново седмица по-късно. Но този път с подарък и цветя. Той веднага постави крака си на вратата, за да не може дъщеря му да затвори вратата.
— Махай се! Веднага! — каза Лиза нервно.
— Не бях прав, затова искам да поправя нещата. Съжалявам, че те напуснах. Нека не взимаме прибързани решения, а просто да поговорим – каза бащата.
Ако беше казал това преди 15 години, Лиза щеше да го послуша, но сега нямаше желание да го направи. Заради него тя плачеше във възглавницата си всяка нощ и изразходи толкова много нерви, така че нямаше да повтори грешките си.
В този момент тя измисли план – измисли как да се отърве от досадния си баща.
— Влизай! – сухо отговори Лиза.
Баща й махна крака си от прага и тя бързо затръшна вратата. Той дълго чука на вратата и я молеше да отвори. Но Лиза усили музиката и си повтори стотици пъти: „Той не е часст от живота ми. Не! Не!“.
Имаше нужда от баща си като дете, но сега може да се справи и без него. Тя нямаше как да прости такова предателство.
