Късно вечерта съседското момче дойде при нас да поиска храна…

Късно вечерта съседското момче дойде при нас да поиска храна...
Изображение от freepik

Родена съм и израснах в малко село. Тук всички се познаваха и поддържаха добри отношения. Бях само дете, защото майка ми ме е родила много трудно. Лекарите не й позволиха да забременее отново.

Съседите отсреща пък имаха голямо семейство. 6 деца. Струва ми се, че родителите им дори не знаеха точно как се казват. Мария беше в постоянен отпуск по майчинство. А съпругът й се справяше сам с временни почасови работи.

Живееха трудно, в недоимък.

Ако всички съселяни садяха зеленчукови градини и си имаха стопанства с животни, то нашите съседи нямаха нищо. Градината им бе обрасла с бурени.

Децата бяха гладни, така че непрекъснато се катереха през оградите и влизаха в градините на другите хора. Естествено съселяните ни ги съжаляваха, не им се караха и ги черпеха. Ясно бе, че децата просто нямаха късмет с родителите си.

Аз останах сирак на 17 години. Родителите ми загинаха в катастрофа. Дядо ми ме осинови, за да не ме вземат за една година в сиропиталище.

Късно една вечер някой почука на вратата ни. Беше едно от децата на нашите съседи. Беше на 6 годинки. И в 12 часа през нощта бе дошло при нас за храна, защото беше много гладен.

Нахраних го. Оттогава момчето идваше при нас всеки ден по едно и също време.

А после последва нова трагедия. Баща му се удави в реката. Мария не успя да преживее смъртта на съпруга си и започна да пие много. Всеки ден. Децата бяха отведени в сиропиталище.

Големите заминаха за големия град, но малките бяха отведени.

Васил, който идваше при мен, също беше отведен. Позволиха ми да се срещна с него. Винаги отивах в дома за деца с подаръци и си говорех дълго с него.

А щом Васил навърши 18 години се премести при мен, защото нямаше къде да живее.

По това време обаче аз вече имах собствено семейство. Васко беше моят основен помощник. Въпреки трудното си детство, той порасна като много добър и целеустремен човек.

Скоро той срещна и момичето на живота си. Родиха им се дечица. Купиха си дом.

Все още сме семейни приятели и си помагаме. Васил казва, че аз съм единственият му роднина. Аз смятам същото.

Смятам го за мой брат и верен приятел. Винаги благодаря на съдбата, че го срещнах.

Advertisement