Често чуваме, че новото поколение се гордее, че е „екологично“. То смята себе си за най природо съобразното.
И смятат, че имат много по-добра концепция за рециклиране и мисъл към околната среда от предишните поколения. Особено от техните родители. Но наистина ли е така? Тази история ще ви накара да се замислите.
Касиерка побързала да каже на възрастен мъж, че не мисли за околната среда, но мъжът й отговорил по подходящ начин.
Ето и разказа на мъжа:
Докато се редях на опашка в магазина, касиерката ми каза, че трябва да нося собствена рециклируема пазарска чанта, защото найлоновите торбички не са полезни за околната среда.
Извиних й се и обясних: „По мое време нямахме понятието „екологично съобразно“.
Касиерата отговори: „Това епроблемът ни днес. Предишните поколения не се интересуват достатъчно от опазването на нашата околна среда.“
Не се сдържах и й казах:
„Права сте. Нашето поколение нямаше ни най-малко понятие от опазване на околната среда.
Тогава връщахме в магазина бутилките от мляко, бутилките от газирана вода и бутилките от бира. Магазинът ги пращаше в завода, за да бъдат измити, стерилизирани и напълнени, за да може компанията да използва едни и същи бутилки няколко пъти. Така се рециклираше тогава.
Хората от моето поколение се качваха и слизаха по стълбите, защото нямаха асансьор във всеки магазин и офис. Ходеха до магазина пеша и не се качваха на автомобила си за разстоение от 500 метра.
Права сте. Моето поколение нямаше ни най-малко понятие от опазване на околната среда.
Тогава бебешките пелени се перяха, защото еднократни нямаше. Дрехите съхнеха на въже, а не в енергоемки електрически сушилни – вятърът и слънцето бяха енергията, която изсушаваше дрехите. Децата носеха дрехи, които преди това са били носени от техните братя и сестри; невинаги имахме чисто нови дрехи.
Но е вярно, че моето поколение нямаше ни най-малко понятие за опазване на околната среда.
Тогава имахме телевизор или радио в дома – не телевизор във всяка стая. И телевизорът беше с малък размер на екрана, а не с гигантски размери. В кухнята нещата се бъркаха и въртяха на ръка, защото нямахме уреди, които правят всичко сами.
Когато опаковахме нещо чупливо, се използваше стар вестник за омекотяване на опаковката, а не стиропор или плик с пластмасови мехурчета.
Нямахме електрически косачки. Използвахме такива, които се завдижваха от човешка сила. Те работеха толкова добре, че никой не трябваше да ходи на фитнес, за да изгради мускули или да отслабне.
Но сте права, млада госпожице, моето поколение нямаше ни най-малко понятие за опазване на околната среда.
Пиехме от чешма, когато бяхме жадни, вместо всеки път да използваме пластмасова бутилка всеки път. Използвахме писеца с мастилницата, вместо да купуваме много нови химикалки, а самобръсначката ни не беше електрическа.
Но по това време нямахме ни най-малко понятие за опазване на околната среда.
Тогава хората се качваха на трамвая или автобуса, а децата караха велосипеди или училищния автобус до училище, вместо да превърнат майките си в 24-часова таксиметрова служба. Имахме само един електрически контакт в стаята, а не една дузина, за да захранваме много уреди едновременно.
И нямахме нужда от мобилен телефон или компютър, за да знаем къде е най-близката пицария.“
Касиерката нямало какво да отвърне и засрамено замълчала.
Е не е ли тъжно, че днешните поколения се оплакват, че предишните поколения нямат понятие от опазване на околната среда?
