Имам дъщеря, казва се Елена. Тя е в 3 клас. Живеем в голям и опасен град, така че винаги водим дъщеря си на училище и след това я взимаме. Тя е просто малко момиченце в големия град, така че не я изпускаме от поглед.
Досега всичко беше наред, Елена се разбираше добре със своите съученици и учители, макар да бе стеснително и скромно момиче.
Но рано или късно се появява някое „но“.
Един ден, когато се прибрахме, Елена започна да плаче и ми каза, че едно момче от 4-ти клас я обижда и тормози.
Наричал я с грозни имена, хвърлял й учебника или чантата, дърпал я за косата. Говорихме с жена ми и решихме засега да оставим децата да се оправят сами. Това обаче беше наша грешка.
Впоследствие хулиганът започна не само да досажда на Елена, но и преминал към нападение. Започнал да блъска и да удря силно дъщеря ми. А той беше доста едър момък и в пъти по-силен от малкото крехко момиче.
Реших, че е дошъл моментът да действам, а не да оставям всичко на случайността. След разговор с учителя на Елена, въпросът стигна до вниманието на директора. Но това не помогна.
Бяхме посъветвани Елена просто да не напуска класната стая по време на междучасията и това е всичко. Та това е абсурдно!
Тя трябва да седи в стаята си, за да не се засече с някакъв хулиган, който не знае как да общува правилно с децата? Рабрах, че той биел и обиждал не само моята Елена, но и други деца от нейния клас.
Виж го ти, решил да бие по-малките, защото са по-слаби.
Ето защо направих нещо, за което може да започнете да ме съдите. Но съм повече от сигурен, че нито един разговор, никакво наказание от страна на родителите, нито един разговор с психолог не би помогнал точно за този проблем.
Започнах да уча дъщеря си на техники за самозащита.
Как да се освободи, как да блокира ударите или захватите. Също така й показах една техника, с която да удари носа на агресора. Знам много добре как такива хулигани се плашат от подобно действие.
Елена е атлетично момиче, ходи на художествена гимнастика от доста време, така че има сили. И във всяка ситуация запазва хладен ум.
Ето така дъщеря си около 5 дни и дойде денят Хикс. Когато пристигнала в училище, чувайки поредните неприятни думи и получавайки удари, при това силни, Елена решила, че е време той да си плати за всичките обиди. И както я научих, тя удари силно в носа нарушителя.
Чак му пуснала малко кръв.
Страх, паника, бил откаран при лекаря. Родителите на хулигана дотичали и веднага отишли със сина си и учителя в класа на Елена. Той жално посочил с пръст Елена и родителите му започнали да крещят. Как се е осмелила да удари сина им и т.н..
Елена се опитала да обясни, че той бил първият, който е започнал конфликта, но родителите й не искали да я слушат.
Тогава други деца започнали да се надигат и да разказват какво и как е направил въпросният ученик, как ги е обиждал. Всяко от обидените деца разказало всичко.
Това момче така и не се извинило, родителите му също, но след тези събития той вече не докосва никого, а тихо играе игри на телефона си.
Можете да ме съдите, но вярвам, че с такива момчета думите не помагат. Докато някой не му отвърне, няма да миряса. Защото той смята, че няма да има последствия от действията му.
Елена вече не използва сила, но пък вече има добро умение за бъдещето. По-добре е да сте въоръжен и никога да не използвате „оръжието“ си, отколкото да бъдете обезоръжен в трудна ситуация.
