Починалите дават знаци. Или се появяват сами понякога. А шарлатаните, които примамват пари от тази тема, ще продължат да съществуват, докато психолозите или пазят страховито мълчание, страхувайки се да не бъдат обвинени в мистицизъм, или отричат личните факти на честни хора, които са се сблъсквали с подобно явление – общуването с мъртвите.
Много учени от миналото активно изучавали това явление: биологът и антрополог Уолъс, химикът Бутлеров, Менделеев, академик Бехтерев; психологът Карл Юнг, астрономът Фламарион, лекарят и писател Конан Дойл – невъзможно е да се изброят всички. И няма как да се нарекат тези хора простодушни и необразовани, нали?
Докато тези, които по естеството на работата си трябва да се занимават с феномените на човешкия душевен живот, отказват дори да говорят на тази тема или да се подиграват на личния опит на други хора, ще има шарлатани, сектанти и фалшиви лечители. Защото няма с кого дори да се говори за тези, които са преживели загуба и са изправени пред неизвестното. С общуването с мъртвите.
Само няколко философи са говорили по тази тема. Но са малко. А има много, които лично са преживели опита от общуването с мъртвите. Толкова много, че ще се изненадате.
Ето няколко лични истории от коментарите във видео канала на руския психолог Анна Кирянова.
„Събитие, което преобърна ума ми преди няколко години. Бях си вкъщи и изведнъж ми се зави свят. Реалността се промени, въздухът стана вискозен, като вода в дълбините. Чух вода да тече в банята, но бях сама.
Отидох да погледна, докоснах дръжката на вратата – тя е ледена. Чувам гласа на брат ми от другата страна: „Не излизай, не можеш.“ Дойдох да се измия, водата ни беше спряна, скоро ще си тръгнем.“
Започнах да идвам на себе си, когато шумът на водата изчезна, излязох от стаята, видях как брат ми и леля ми, починали към този момент, отлетяха през отвора на балкона. Но брат ми беше жив, здрав. И двамата имаха криле, като ангели. Обаждам се на мъжа ми и му обяснявам, че се случва някаква ерес и ми става лошо… Вечерта племенниците ми пристигнаха и съобщиха, че брат ми е починал.“
***
„Преди 2 месеца съпругът ми почина и на горния панел на екрана на смартфона се появи икона за снимки на Google. Бях изненадана, това никога не се е случвало преди. Отварям снимката и имаше снимки на съпруга ми, които бях изггтрила, на тях беше в последните дни преди смъртта, изглеждаше много зле.
Тогава наистина съжалих за постъпката си, погледнах навсякъде, разбира се, че ги нямаше и в кошчето, бях ги изтрила от кошчето. И ето че се появиха. Толкова се зарадвах, цяла вечер го гледах, а на сутринта вече ги нямаше в телефона ми, претърсих целия интернет – не. Вероятно той ми показа, че е наблизо и съществува.“
„По волята на съдбата трябваше да наемем къща в едно село. Къщата беше наета от момиче сираче на около 14 години, родителите й починали и й оставили къщата. Майката на момичето пиела. И когато приятелите ме попитаха къде сме наели къща, отговорих, че там живяла някога една пияница…
Навън беше лято, жегата беше нетърпима 40 и не можех да спя и по някое време една жена се появи пред къщата и каза защо ме наричаш пияница, какво знаеш за живота ми, какво право правиш трябва ли да съдиш? Онемях и започнах да моля за прошка, като в същото време казах на Галя да ме остави. И жената изчезна.
На сутринта дойде момичето сираче, попитах как се казва покойната ти майка, тя отговори Галя. И ми показа снимка на майка си; на снимката беше жената, която дойде през нощта. И знаех името й??? Не ме беше страх, но ме беше срамно и неудобно, че говоря за покойницата, че е пияница. Никога не казвам за хората, които пият, че са пияници. В края на краищата, аз не знам съдбите им, за да ги съдя.“
***
Има история и за стара музикална китайска картичка, която е била на много години. Леля ми я подари преди много време. Пощенската картичка лежеше в книга, бяха я забравили. И изведнъж тази стара, отдавна счупена картичка започна да свири музика. Направо от книгата. Оказа се, че точно по това време е починала леля ми…
Разказват ми тези истории, защото знам, че това съществува. Няма научни обяснения. Но философията е наука. И много философи са твърдяли и продължават да твърдят, че след смъртта на тялото Животът не изчезва. Там е енергията на Душата. Тя поражда странни явления, които противоречат на обикновените закони на света.
Има живот след смъртта! И знаците го доказват; или по-скоро го посочват. Защото няма преки доказателства.
Но опровержения няма, нали? А осмиването на хората или отричането на техния опит е ненаучно и жестоко. И глупаво. И това също е шарлатанство по някакъв начин, нали?
Анна Кирянова
