В продължение на пет години Ани Уиндли от Дарбишър, Англия, не можела да бъде близо до храна. Тя започвала да изпитва почти физически дискомфорт само от вида на храната.
Когато обаче ситуацията с нейната анорексия станала критична, момичето намерило неочаквано решение, което й помогнало да се отърве от хранителното си разстройство и да наддаде жизненоважно тегло.
Броенето на калории
На 15-годишна възраст Ани, подобно на приятелките си, решава да започне да „брои калории“. Но ако други момичета се отнасяли към това без фанатизъм, то Уиндли стигнaла дотам, че на практика спряла да яде.
Около година по-късно теглото й било малко над 28 килограма, а диетата била ограничена до един-единствен тост със сладко или шунка, чай и малко вода.
Не е изненадващо, че до 19-годишна възраст Ани започва да има сериозни здравословни проблеми. Периодично я карали в болница, защото тялото на момичето просто не можело да съществува без енергията, която хората обикновено получават от храната.
Не помагало нищо
„Лекарите и семейството се притесняваха за теглото ми и предлагаха различни психолози, но аз толкова се страхувах да не напълнея, че пренебрегнах всичките им думи“, казва Ани.
Никакво убеждаване не действало на Уиндли. Накрая дори когато Ани случайно се оказвала до чиния с паста или друга храна, тя била обземана от паника, ръцете й започвали да треперят и тя бягала от стаята.
На 20-годишна възраст момичето отново било в болницата и този път всичко било много по-сериозно. Лекарите казали на Ани, че сърцето й е отслабнало поради недохранване и е изложена на риск от инфаркт.
Един бонбон
Едва осъзнавайки, че нейната „загуба на тегло“ може да завърши със смърт, Ани най-накрая решила да направи нещо. Отишла до магазина с мисълта, че няма да си тръгне, докато не си купи нещо за ядене.
„На един от рафтовете видях шоколадови бонбони, които много обичах като дете. Не ги бях яла от 5 години и си помислих защо да не започна с тях“ – спомня си Ани.
Ани се прибрала с кутия шоколадови бонбони, разопакова я и се насили да изяде един. След това се втурнала стремглаво към кантара. Теглила се на всеки 30 минути, докато накрая осъзнала, че един бонбон няма ефект върху теглото й.
Нов живот
„Беше лудост да си помисля, че като изям само един шоколадов бонбон, веднага ще напълнея, но точно в този ден разбрах, че храната не е толкова страшна, колкото си представях“, споделя Ани.
Бавно, но сигурно шоколадовите бонбони помогнали на Уиндли да възвърне любовта си към храната и да намали страха си от напълняване.
Само след 1 година теглото й вече било 40 килограма, тоест се доближавала до нормата. А след още една година Уиндли, преразглеждайки напълно възгледите си за храната, тежала 45 килограма.
„Живейте щастлив живот“
„Разбира се, сега се чувствам много по-добре. Понякога гледам старите си снимки и се ужасявам от психологическата дупка, в която съм попаднал. Анорексията е много опасно нещо“ – предупреждава момичето.
Веднага след като момичето се върна към нормалното тегло, тя си намерила приятел. Освен това най-накрая влязла в колеж и започнала да мечтае да стане дизайнер.
„Оказа се, че почти всичките ми проблеми са свързани с анорексията. Тя се намеси не само в образованието ми, връзките ми и стремежите ми, но и не ми позволи да живея нормален щастлив живот, който всички ние заслужаваме“, написа Ани на страницата си в една от социалните мрежи.
