Как един учен умрял в името на науката

змия бумсланг
Ето такава змия бумсланг ухапва учения и става причина за смъртта му. Източник: wikipedia

Какво е готов да направи човек за работата си, особено ако му  любима? Може би много, но никой не иска да рискува живота си. Въпреки че са възможни изключения.

Херпетологът Карл Патерсън Шмид бил едно такова изключение. Работата на херпетолозите е да улавят змии, влечуги и други твари и да изследват особеностите на различните видове.

По време на работата си в музеите на Чикаго и Ню Йорк той многократно участвал в експедиции в Южна и Централна Америка с цел събиране на екземпляри. Карл се  научил с лекота да се справя със същества, които карат повечето хора да потръпват от ужас.

Но веднъж Шмид направил фатална грешка. И решил да я използва в името на науката.

Ухапването

На херпетолога била изпратена за идентифициране змия, която се оказала змия бумсланг. Това е голяма африканска змия от семейството на смоковете.

По време на проверката люспестата красавица ухапала Карл по пръста.

В този момент не само Шмид, но и други херпетолози смятали, че отровата на бумсланг не е достатъчно токсична, за да бъде фатална. Затова, вместо да предприеме мерки за нейното неутрализиране, мъжът се прибрал вкъщи, като по пътя подробно записвал чувствата и симптомите си.

Симптомите

Из записките на учения:

16:30 – 17:30 – Силно гадене, но без повръщане. Отидох до Хоумууд с градския влак.

5:30 – 18:30 – силно втрисане и треска, придружени от температура от 39 градуса.

Около 5:30 започна кървене от лигавиците в устата, предимно от венците.

20:30 – Изядох две парчета препечени филийки.

9:00 до 0:20 – спах добре. Уриниране в 12:20 предимно кръв, но малко количество. В 4:30 сутринта изпих чаша вода, след което започна силно гадене и повръщане на несмлянаta вечеря. Чувствах се много по-добре и спах до 6:30 сутринта.

26 септември. 6:30. Температура 36,7. За закуска ядох овесени ядки и варени яйца с препечен хляб с ябълково пюре и кафе. Урина с унция кръв на всеки три часа. Устата и носът продължават бавно да кървят.

След вечеря състоянието на Карл се влошава значително. Той се свързал със съпругата си по телефона, а тя извикала линейка. Но когато лекарите пристигнали, Карл вече не можел да говори и дишал трудно. Той е откаран в реанимация, но лекарите трябва само да констатират смъртта, настъпила около 15.00 часа. Аутопсията разкрива тежък вътрешен кръвоизлив.

След този случай цялата научна общност зажужала като пчелен кошер. Имал ли е шанс за спасение колегата им, ако е потърсил помощ веднага след ухапването? Те не стигнали до консенсус, защото по това време – през 1957 г., механизмът на действие на отровата на тази змия не бил проучен, нямаше противоотрови.

И не било ясно дали стандартните мерки ще дадат някакъв резултат.

Най-поразителното е, че бумсланг е змия, така да се каже, много скромна. Дори страхлива. И тя се опитва по всякакъв начин да избегне хората и големите хищници. Тя притежава изразителни очи, като хапе само в извънредни ситуации, защитавайки живота си.

А смъртта на херпетолога е резултат от случайно съвпадение и прекомерна небрежност, която изследователите проявили към тези змии, считайки ги за безобидни.

Днес бумслангът е една от най-отровните змии в Африка. Резултатът от ухапването й е вътресъдова коагулация – състояние на кръвния поток, проявяващо се с образуването на малки съсиреци, които запушват малките съдове.

По време на научната си кариера Карл Патерсън Шмид прави подробни описания на повече от 200 вида, а даренията на повече от 15 000 единици научна литература формират основата на Херпетологичната библиотека на Карл П. Шмит във Фийлдския музей по естествена история, САЩ

Advertisement