Детството ми премина в сиропиталище. Което, разбира се, се запечата като спомен в мен за цял живот.
ИЗраснах сред деца, които не знаехме кои са майките ни. Освен това дори самата дума „татко“ ни беше чужда. Недостатъците на живота в сиропиталище бяха, че не знаехме какво се случва там, извън тази институция.
Но и при нас също имаше светли дни. Обичахме празниците. С нетърпение очаквахме Коледа, защото на този ден ни раздаваха подаръци. Бяха основно бонбони, предимно карамели. А ние им се радвахме. Просто нямахме нищо друго.
Понякога ходехме на разходка в гората с възпитателите. Това бяха много приятни пътувания. В гората намирахме диви ябълкови дървета и се наслаждавахме на плодовете им. Пълнехме джобовете си с тях и се угощавахме с ябълки през целия път.
Дори неварената паста за нас беше деликатес. Веднъж, няма да забравя, докато разтоварвахме храната, пакетът макарони се скъса и разсипа. Нито едно парче паста не беше похабено – всичко ги събрахме и изядохме. Особено им се радвахме. Дори и с пясък.
Когато бях на шест години, ходех в яслената група и сменях пелените на малките деца. В замяна на това бавачките ми даваха шепа ядки. Не ги изяждах сама, но ги носех в стаята на момичетата. Там си поделяхме ядките.
Една нощ сънувах доста ярък сън. След този сън целият ми живот се промени драматично.
Сънувах дама – висока, красива в червена рокля. Играех си между дърветата, а тя се приближи до мен и неочаквано ме целуна по челото. Събудих се от докосването на устните й… много радостно ми стана на душата.
Наречете го измислица, но след време сънят се сбъдна.
Всичко се случи точно както в този сън. Два дни по-късно възпитателката влезе в стаята и ми каза да се облека – щели да дойдат за мен.
Когато излязох в коридора, висока дама, като онази в съня си, за която мечтаех, излезе да ме посрещне и ми подаде ръка:
-Здравей! Аз съм твоята майка. Ела с мен.
Така започна един различен живот за мен. Погледнах възпитателката объркано, а тя ме погали по главата и каза:
– Върви, Деси! Вече ще имаш родители. Намери своето семейство. Ще разбереш всичко по-късно, дете.
Пътувах във влака с тази жена, която нарекох „мама“. Тя внимателно ме зави с одеяло и ме целуна по челото. Беше необичайно и в същото време много приятно за мен.
Седмица по-късно бях кръстена. По навик се криех под масата от гостите, които идваха у нас.
Гостите попитаха какво не е наред с мен. Мама се усмихна и каза, че така си играя. След това свикнах, че ни идват гости и вече заемах мястото си на масата.
Сега съм възрастна. Аз самата отглеждам две деца – две хубави дъщери.
Наскоро все пак реших да намеря билогичните си родители. Намерих само майка си – жена с празен поглед и подпухнало тяло от често надигане на чашата. Татко починал преди няколко години по същата причина.
Върнах се у дома и благодарих на съдбата и Бог, че всичко се нареди добре за мен – имам майка, съпруг и две дъщери. Имам безкрайна любов и цели в живота.
