Тази история е доста известна. Поне сред тези, които почитат св. Николай Чудотворец. За нея се правели филми и се пишели истории…
Случило в град Самараа през януари 1956 г. След това събитието се разпространило по целия свят. БИло Нова година. Най-обикновено момиче на име Зоя работело във фабрика за тръби.
След работа всички се подготвяли за празника. И когато били наредени масите, се оказало, че не дошъл само годеникът на Зоя, който се казвал Николай.
Всички били весели и радостни. Пуснали музика и започнали да танцуват. Зоя не можела да повярва, че не е дошъл. Тя била толкова разстроена, че, гледайки в ъгъла с иконите, си помислила да направи нещо необяснимо.
Тя избутал апейката в ъгъла, покатерила се на нея, грабнала иконата на Свети Николай Чудотворец и казала:
– Слушайте всички! Моят Коля не дойде, така че ще танцуват с този Николай! С Чудотвореца!
Тогава мнозина били ужасени. Те започнали да я разубеждават, но Зоя смело извикала:
– И ако има Господ, нека ме накаже!
Зоя започнала да танцува, притискайки иконата към гърдите си. След известно време всички забелязала, че Зоя е замръзнала и не помръдва.
Младежите изпаднали в ужас и страх. Опитали се да я побутнат, да я преместят… Но нищо. Пулсът биел, сърцето също. Но Зоя стояла като вкаменена.
Новината за случилото се вече обиколила града. Тълпи ходели да видят стоенето на Зоя.
Всичко това продължи известно време, докато властите блокирали входа на къщата.
На празника Благовещение старец с бяла брада дошъл в къщата и помолил дежурните в къщата да го пуснат вътре. Струва си да се каже, че той вече беше дошъл предния ден, но тогава му било отказано. И тогава решили да го пуснат.
Служителите стояли на верандата. Чули само как старецът, като се приближии до Зоя, казаи:
– Е какво? Умори ли се да стоиш?
Дълго чакали стареца да излезе. Един не издържал и казал:
– Ще отида и ще го изгоня оттам!
Влизайки в къщата, той не намерил никого там, освен все още стоящата Зоуи.
Тогава поканили и свещеници и миряни да я преместят от мястото й, но не могли.
На Великден Зоя изведнъж започнала да се съживява. Тялото й било все така вкаменено, но лицето й вече било живо. Тогава Зоя каза:
– Молете се за мир! Светът днес тъне в смъртни грехове!
И започнала да чете молитви. Тя вече знаела наизуст много молитви, които не била учела преди. Нещо се случило със Зоя през периода на нейното стоене, но никой не знаел какво.
И града отново се разнесла мълвата за вече молещата се Зоя, която сега стои и се моли за света. Мнозина веднага се втурнали към храма за изповед. Някой бил кръстен тогава, някой най-накрая разбрал, че трябва да носи кръст. Много неща се променили в духовния живот на жителите на града.
Това състояние на Зоя продължило 128 дни.
Какво се е случило с нея след това не е известно. Някои казват, че 3 дни след като се е опомнила, тя е починала.
Но има хора, които потвърдили друг факт, че в крайна сметка тя се озова в психиатрия. Генадий Носачев, бивш ръководител на катедрата по психиатрия в Самарския държавен медицински университет, казва следното: „Тази история не е легенда, момичето наистина беше тук, видях я. Имаше пожар в клиниката, към която беше прикрепена. .“
Ето защо днес не може да бъде намерено точно потвърждение.
Както и да е, моралът на тази история е следният: Бог съществува! И не можете да хвърляте думи на вятъра. Не можете да се смеете на Бог и Неговите светии.
Затова Господ казва:
Казвам ви, че за всяка празна дума, която говорят хората, те ще дадат отговор в деня на съда; защото от думите си ще се оправдаеш и от думите си ще бъдеш осъден (Матей 12:36).
Блажени Теофилакт Български пише:
Тук Господ ни плаши, че ще дадем отговор за всяка празна дума, тоест за лъжа, клевета или нетактичност и подигравателност. След това дава доказателства от Писанието, за да не си помислят, че Той говори нещо свое: от думите, казва той, ще получиш оправдание и от думите си ще бъдеш осъден.
Вразуми ни, Господи!
