В младостта си този човек бил много богат. Целият му живот преминал в забавление и изобилие. А щастието, както се казва, му се усмихвало отвсякъде. Така той живял доста дълго време и до вече зрелите си години станал крупен фабрикант.
По това време въпросният човек имал голямо натрупано състояние – милиони. Никога не се оплаквал от здравето си. За такива хора казват, че са родени със сребърна лъжичка. Като цяло човекът имал всичко и не му липсвало нищо.
По принцип никога дори не се замислял за задгробния живот. А в това, че можеш да попаднеш в огнен ад за греховете си илида получиш възмездие заради неподходящ живот – той изобщо не вярвал.
И ето, че веднъж той заспал в кабинета си и видял следния сън:
– Виждам светъл ангел, който ме хваща за ръката и ме води нанякъде. Питам: „Къде ме водиш? А той казва:“ Искам да покажа мястото ти. Ще се озовеш на това място след смъртта си.“
Стана ми много интересно и отидох с него. Вървяхме дълго време и ето една долина пред нас. В самия център, като конус се издига планина. Точно от тази планина излизат облаци дим и чувам викове на хора. Стана зловещо. Питам: „Какво е това?“.
Тогава ангелът ми каза: „Това е място, което приготвено за теб след смъртта, ако живееш така, както живееш сега.“ Казвам му: „А кой ти го каза това?“ И ангелът ми отговори: „Господ ми заповяда да ти разкрия това, така че покай се, стани честен и живей според Неговите заповеди!”
След това ангелът изчезна, а аз се събудих в студена пот.
Това беше първият път, когато благодарих на Бог, че се погрижи толкова добре за мен и ми даде повече време да се покая. Бързо свърших всичките си дела по света, оставих част от състоянието си на жена си, другата дадох на децата си, а сам отидох в Атон. Струва си да кажа, че част от парите все пак оставих малко за себе си, за всеки случай.
Когато игуменът на Света гора разбра за всичко това, не пожела да ме вземе. Вече бях в напреднала възраст и не можех да работя. Това ме наскърби, помолих се и в сърцето ми се утаи мисълта – след като вече не мога да работя, като мнозина, трябва да дам последната част от състоянието си на манастира. И по-късно ме приеха.
Едва по-късно разбрах, че един монах не може да има нищо светско, но все още се съпротивлявах, без да го осъзнавам, бях оставил сериозна сума за всеки случай …
Преди няколко години не разбрах веднага смисъла на служението. Сега се удостоих с обреда на схищението и с Божията помощ се надявам да избегна това място на мъчението, което ми показа светият ангел.
Тази история е разказана от монах Варсануфий от Оптина. На свой ред старецът я разказал на децата си, за да помнят, че нашият час е близо и кога ще дойде, ние не знаем, затова трябва да сме трезви, да бодърстваме, да се молим, да принасяме молитви и да посяваме добрите плодове на покаяние.
Днес сте весели и доволни от живота, а утре? Има за какво да се замислим.
Слава на Бога за всичко!
Амин.
