Исках да помогна на майка си, а вместо това се озовах в сиропиталище…

Исках да помогна на майка си, а вместо това се озовах в сиропиталище...
Изображение от vecstock on Freepik

Тези, които смятат, че една майка никога няма да изостави детето си, се лъжат жестоко. Понякога в живота се случват неща, които ви принуждават да предприемете такава стъпка.

Майка ми беше принудена да ме изпрати в сиропиталище. Още помня този ден и не мога да го изтрия от паметта си.

Не бях единствено дете в семейството, имах и сестра. Мама не можеше да се справи сама с две деца, затова реши да предприеме такава стъпка. Много хора казват, че домът за деца без родителски грижи е нещо ужасно, но моите впечатления са малко по-различни.

Там не е толкова лошо. Цари дисциплина, благодарение на която почти всички деца са послушни. Не се чувствах сама там, защото веднага намерих много приятели. Отнасях се към това място като към свой дом. Дори имах истинска матура.

А после стана пълнолетна и дойде пълната свобода. Само че се почувствах самотна – зад оградата на сиропиталището ми стана самотно.

Поддържахме връзка с приятелите ми от дома, но всички отидохме в различни градове.

Влязох в университет, за да подсигуря бъдещето си Учих добре, за да мога по-късно да си намеря работа. Докато учех, работех и на половин работен ден, защото трябваше да се издържам някак си.

Нямах родители, които да ме подкрепят и да ми помогнат в трудна ситуация. Знаех, че мога да разчитам само на себе си.

Естествено беше много трудно. Изпитвах катастрофален недостиг на пари. Не можех да си позволя някакви по-скъпи дрехи и изпитвах комплекси, че не изглеждах така неотразимо в сравнение с другите момичета.

Но един ден всичко се промени. Внезапно сестра ми дойде при мен. Отначало исках да я изгоня. Бях обидена, че аз живях сиропиталище, а тя живееше при майка ни.

Откъде-накъде тя бе израснала в семейство и се бе наслаждавала на родителско внимание?

Но гневът ми утихна, когато разбрах истината.

Сестра ми каза, че не ме помни. Освен това доскоро тя изобщо не знаела, че има сестра. Мама не й казала за това.

Веднъж обаче намерила снимката ми съвсем случайно, когато била на гости на леля си. И тогава сестра ми започнала да ме търси навсякъде.

Беше много нервна, когато говореше с мен. Когато приятелите ми разбраха за срещата със сестра ми, ми казаха да не общувам с нея. Те се аргументираха, че се е появила с някакви користни цели, защото бях започнала да се издигам в живота, а не от добро сърце.

Сестра ми обаче нямаше проблеми с финансите – оказа се, че е доста заможна. Имаше добра работа, кариера и съпруг.

Тя ми предложи да ми помогне, защото отлично разбираше колко е трудно да си ма. Тя ми намери добра работа и ми помогна да си купя хубав апартамент. Сестра ми казваше всеки ден, че е щастлива, че ме е открила и съм до нея.

Останах с впечатлението, че тя наистина искаше просто да общува с мен. Е, й е изгодата, както ме предупреждаваха приятелите? И й се доверих. Сега сме най-близките си хора на света. 

Можем да си говорим по цяла нощ за всички на света. И годините на раздяла по никакъв начин не развалиха отношенията ни. Сега правим всичко, за да наваксаме.

Не се сърдя майка си, защото не умея да държа гняв и обида сърцето си. Щом го е направила, вероятно не е имала друг избор.

Важното е, че моята история има щастлив край, а останалото са дреболии. Просто знайте, че в живота често се случва чудо, така че трябва да вярвате в него и да не се отказвате.

А вие бихте ли простили на сестра си и майка си? Бихте липродължили да изграждате отношенията си с роднини?

Advertisement